145 ГЛАВА

 

ПИЛОНИТЕ НА СЕХТ-ИАНРУ

 

1

 

На тебе нося поздрава на Хор,

о, пилон върви на бога със сърце замряло.

Ето пътуването си завърших.

Знай, името ти тайнствено познавам,

както познавам аз духа до теб на стража.

Ето името ти:

"На ужасите господарка -

закриляна от стени непреодолими,

творец на словото магическо,

отблъсквам силите на хаоса и пътника закрилям

по пътищата на небето".

"Нерау" казва се духът, който на стража е.

Знай: пречистих се аз във водите,

в които Ра самият се пречиства,

когато източния хоризонт напуска.

С масло "хати" от кедрово дърво намазан бях,

аз нося обредната дреха "менх".

Държа в ръка направен от дърво "хети", скиптър.

Духът на пилона отговаря: "Премини!

Ти чист си!"

 

2

 

На тебе нося поздрава от Хор,

о, ти на храма пилон втори,

където "богът със сърце замряло" се намира!

Ето пътуването си завърших.

Познавам името ти скрито,

както познавам аз духа до теб на стража.

Ето името ти: "Владетелка върховна на небето, на двата свята - господарка,

която сее ужас на земята

дори в нейните дълбочини..."

"Мес-Птах" нарича се духът до теб на стража...

Знай, пречистих се аз във водите,

където в древни времена Озирис се пречисти,

където лодките "Сектет", "Манджит"

докарани бяха, когато от Ам-Урт излезе той

и под пилоните премина.

Намазан бях с масло, използувано по празници,

и обредната дреха "сешет" нося.

Пристигам със скиптър от дърво "бенбен" в ръка.

Пухът на пилона отговаря: "Премини!

Ти чист си!"

 

3

 

На тебе нося поздрав от Хор,

о, ти, на храма пилон трети,

където "богът със сърце замряло" се намира!

Ето, пътуването си завърших.

Знай, името ти тайнствено познавам,

както познавам аз дух до теб на стража.

Името ти е:

"Владетелката на пилоните, на която безбройни дарове са отредени,

тази, която ги раздава и е на боговете мила,

тази, която деня на плаването към Абидос на лодката Нешемт насрочва;

"Бек" нарича се пазачът ти.

Наистина аз във водите се пречистих,

където Птах се е пречистил по време на пътуването на слънчевата лодка

през празниците, когато е било лицето му отбулено,

с "Хати", "Хекену", "Тахену" намазах се.

Аз нося дрехата "схези", в ръка със скиптър от дървото "ихи".

Духът на пилона отговаря: "Премини!

Ти чист си!"

 

4

 

На тебе нося поздрава от Хор,

о, ти на храма пилон четвърти,

където "богът със сърцето замряло" се намира!

Ето пътуването си завърших.

Знай, името ти тайнствено съзнавам,

както познавам аз дух до теб на стража.

Ето името ти:

"Владетелка върховна с ножове въоръжена; господарка, която на бога със сърце замряло на две земи сразява враговете,

която в отчаянието на нещастните помага.

"Удри добитък" нарича се пазачът ти.

Пречистих се в същите води, където доброто същество пречисти се,

след като то над Сет победа удържа.

Със "сунит" и "сенен" намазах се.

Аз нося дрехата "шеза"

и от дървото "тау-атуту" скиптърът ми е направен.

Духът на пилона отговаря: "Премини!

Ти чист си!"

 

5

 

На тебе нося поздрава от Хор,

о, ти на храма пилон пети!

Ето пътуването си завърших.

Знай, името ти тайнствено познавам,

както познавам аз духа до теб на стража.*

(Следва под същата форма изброяване на 21 пилона)

 

146 ГЛАВА

 

(Вариант на предходната глава)

 

147 ГЛАВА

 

(Вариант на 144 глава)

 

148 ГЛАВА

 

ЗА ДА СЕ СНАБДЯВА МЪРТВИЯТ С ДАРОВЕ

 

Една винетка изобразява мъртвия в светилище, когато възхвалява Ра. Съвсем близо има седем крави, един бик и техните дарове. Зад тях се виждат четири кормила - символи на четирите главни посоки на пространството.

О, ти който светиш в слънчевия кръг, поздрав!

Ето че ти, душата на всемирния живот, явяваш се на хоризонта.

Наистина познавам те и името ти зная.

И имената на тези седем крави и на бика.

О, вие, духове, които храните с дарове мъртвите в отвъдното,

на мен ми ги донесете и между вас ми позволете да остана. О, ти, "красива сила", кормилото на севера!

О, ти, "На обиколките извършител на земите две пътеводител", кормилото на запада!

О, ти, "Мълниеносец, на боговете видими в храма", кормилото на изтока!

О, ти, "Обитател на храма на божествата червени", кормилото на юга!

Пред мене даровете да се появят наредете!

Дайте ми живот, победа, здраве, сила

върху земята, на небето и в света отвъден!...

О, вие всичките, бащи на боговете

и вие всички техни майки,

освободете ме от пречките, по пътя ми изправени

от силите на тъмнините,

от нападенията на злите сили,

от техните уловки, от ножовете им свирепи,

от всички бедствия на наказанието,

които срещу мене могат да бъдат предизвикани

било от хората върху земята или от боговете,

било от духовете посветени на покойните

или от душите, осъдени на вечни мъки,

било то денем или нощем,

по празниците месечни или пък полумесечни,

през цялата година или през нейните сезони...

 

ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ

 

Да се изпълнява, когато Ра се появи над рисунките, изобразяващи боговете. Да се сложат даровете пред тях: хляб, месо, домашна птица, благовония. Благодарение на това покойният ще получи надгробно ядене в лоното на Ра. Ще се радва на голямо изобилие от храна в отвъдния свят и ще бъде избавен от злото веднъж завинаги. Никой не трябва да бъде тук по време на изричането освен самият ти.

Наистина Ра ще стане за покойния кормило, което ще го закриля, ще унищожи неговите врагове на небето, на земята и в подземния свят и покойният ще се радва навсякъде на голямо изобилие действително, постоянно, вечно...

 

149 ГЛАВА

 

(ЧЕТИРИНАДЕСЕТТЕ ИАТА)

 

1. Първият Иат.*85

Здравей, ти първи Иат на Аменти,

където мъртвите се връщат към живот от хляба осветен, когато вкусват!

Щом ти ме видиш да пристигам,

махни превръзките мъртвешки, които стягат моята глава!

Духът всесилен, в теб вселен,

съединил е вече косите ми и крайниците ми е укрепил,

а пък Ахи, владетел на сърцата, сглобил е моите кости...

Уререт, свещената корона на Тум, върху косите ми сложи!

Нехеб-Кау ми заздрави главата

и на везната блюдата две са в точно равновесие...

Наистина, ще бъдеш по-могъщ от всички други богове,

о, Асму Кет...

 

2. Вторият Иат (да се нарисува в зелено. Неговото божество е Ра-Харахт)

Да се изрече:

Ето там, докъдето взорът стига, разстилат се владенията ми

в Сехт-Ианру...

О, тръстикови полета! Оградите ви са железни,

пшеницата достига там пет лакътя,

два за класа, три за стъблото.

Ечемикът там е седем лакътя,

три за класа, четири за стъблото.

Там духовете са високи девет лакътя,

те жънат житото ведно с Харахт.

Наистина една врата посред полетата аз зная,

от нея Ра излиза за изтока небесен.

На юг е езеро,

птиците Хару го навестяват.

На север разположен е канал,

птиците Ра го посещават.

Това е точно мястото, където лодката на Ра минава,

от ветрове попътни носена.

Хванал въжетата на лодката божествена,

неуморим моряк съм.

Ето двете смокини с цвета на тюркоаз познавам,

откъдето Ра излиза, когато на път потегля.

Той към пилоните на Шу го води

и към вратата на владетеля на изтока...

Наистина полетата на Ра познавам.

Пшеницата достига там пет лакътя,

Там ечемика е седем лакътя,

там духовете са високи девет лакътя,

те жънат заедно

с душите съвършени на изтока...

 

3. Третият Иат (да се нарисува в зелено. Това е Иат на духовете посветени)

Да се изрече:

Здравей, о, Иат на духовете посветени,

не може тебе никой с лодка да премине,

защото огънят отвсякъде беснее.

О, духове! Пътищата ваши осветете (и) домовете ваши пречистете;

направете това, което за вечността ви беше наредил Озирис... същество велико,

владетел на червената корона,

на бога на светлината челото украсила...

С огъня, излизащ от устата ми, аз съживявам

двете земи и техните изселници...

Наистина спасен е Ра от хватката на злия дух Апопи!

 

4. Четвъртият Иат (да се нарисува в зелено. Това е Иат на две високи планини)

Здравей, водачо на Иата тайнствен,

и ти, висока планина в света отвъден.

Небето звездно над нея се издига!

Тя има триста мерки дължина,

двеста и трийсет - ширина.

Една змия седемдесет лакътя на дължина го населява. "Ножохвърляч" е името й.

С духове посветени тя се храни.

И с осъдените в света отвъден,

които тя убива и разкъсва...

Ето, Маат, аз спирам плаването си

под твоята ограда укрепена,

поглеждам всичките страни и вход към тебе търся.

Намирам го и с теб, аз мъж могъщ се съединявам... Наистина достоен съм главата ти да украся, богиньо, защото моето могъщество от ден на ден расте...

Сега съм великия божествен маг

и нищо от погледа ми не убягва...

Аз забелязвам дух да лази по корем.

Кой е?

Аз зная, всесилен той е в планините, където живее...

О, дух, до теб да приближа, пусни ме,

за да остане силата ти с мене...

Ето усилие направих и прав се задържах.

Вървя напред и духовете зли Акриу, на Ра противници, аз покорявам.

Мирът на този бог над мен се спуска вечер,

докато обиколките си аз извършвам в небесата,

а ти самият оставаш в долината...

 

5. Петият Иат (да се нарисува в зелено)

Да се изрече:

Здравей, Иат на духовете, препятствие непреодолимо

за тези, които се стремят да го преминат!

Населените в него духове

имат бедра по седем лакта на дължина

и хранят се от сенките на мъртвите отпаднали и отмаляли.

О Иат! Път отвори ми

да мога аз през тебе да премина

и в красивата Аменти да проникна...

Такава беше волята на Озирис.

На духовете посветени повелител...

Гледай! Живея тук, дух посветен,

празнувам, през месеца и полумесеца

наречените празници.

Небесните си кръговрати изпълнявам,

на Хор окото и на Тот, ме придружават в моето пътуване.

И пламъците от устата на всички богове, които бликат,

днес враговете ми изтребват,

ако престоя си не са завършили

в местата на кланетата.

 

6. Шестият Иат (да се нарисува в зелено)

Поздрав на тебе Имехет, теб, когото тачат боговете, велико тайнство за посветени богове

и кът злокобен за души осъдени.

Аз идвам тук да съзерцавам бога на това владение.

Открийте си лицата, когато видите, че приближавам,

защото съм бог всемогъщ

и дарове ви нося, за да ви нахраня.

Нека владетелят на вашия Иат ръка над мене да не слага!

Похитителите да не ме уловят!

Палачите зли - да не ме подгонят!

Да можех да живея в мир сред вас!

 

7. Седмият Иат (да се нарисува в зелено)

Да се изрече:

О, град Ис, ти тъй далечен, труден за съзиране!...

В пламъците червенеещи

една змия живее и името й е Ререк...

Гърбът й седем лакътя е дълъг.

От мъртвите се храни тя и ги изтребва.

Назад. Ререк, ти град Ис обитаваш,

и раздробяваш мъртвите в остатъци,

докато твоите очи светкавици изпускат,

да станат костите ти прах, безплодно да е семето ти!

До мен не приближавай!

Не ми изпращай пръски от твоята отрова!

Да падне на земята тя и там да си остане!

Завинаги да бъдат устните ти запечатани!

Нейното Ка, ах, ето падна всред змиите-врагове,

пък аз съм още жив и здрав...

Главата ти, Ререк, бе току-що отрязана

от божеството с образа на рис.

 

8. Осмият Иат (да се нарисува в зелено)

Да се изрече:

Здравей, о Ха-Хотет, ти, който управляваш

на този Иат реките!

Никой не би могъл пороят им да обуздае

и воят на водите сее ужас.

Ка-Ха-Хотет пазачът се нарича.

Отказва или разрешава влизането той по своя воля,

и отстранява съществата без право там да бъдат.

Знай, аз самият

птицата Енур съм,

кацнала високо, с глас, който не замлъква никога.

На Тум донасям опита си от живота ми върху земята.

На Ра служителите правя силни

и всред владетелите на светилището сея ужас.

(И) духовете на стихиите треперят, щом ме видят да пристигам.

Не ще ме повлекат към пъна на мъченията.

Наистина не ще съм аз сразен...

защото съм пътеводител на хоризонта северен.

 

9. Деветият Иат (да се нарисува в жълто)

Здравей, град Икези,

ти за самите богове оставаш си загадка.

От страх обзети са, когато чуят името ти да се изрече.

Не може никой там нито да влезе, нито да излезе,

освен самото божество велико,

чийто дом в яйцето космическо е;

то вдъхва страх на боговете, на духовете - ужас.

Вратата на града от пламъци е обкръжена,

раздухвани от ветровете те проникват в устата и в носа...

Причина за това са боговете,

които божеството велико по волята си обкръжават.

Тъй като да различат не могат

това, което трябва да долавя единствено самото божество велико,

то в своето яйце космическо живее.

То беше основало този град, за да живее там само

и да се наслаждава на своята самотност.

Никой не трябваше до него да се доближава,

освен в деня на великите превъплъщения...

Здравей, свещено божество, живеещо в яйцето космическо! Ето, към тебе идвам,

та аз да мога да те следвам

всред боговете - твоите придружители.

Да мога да проникна в град Икези и да изляза пак оттам, когато искам!

Да могат вратите му отворени за мене да останат!

Да мога аз да дишам въздуха на тези места

и да се наслаждавам там на приношенията!

 

10. Десетият Иат (да се нарисува в жълто)

Здравей, о град на боговете Каху,

които духовете посветени гоните

и сенките на мъртвите ловите;

които жива плът разкъсвате и тъпчете се с мърша,

докато вашите очи потайно дебнат,

та нищо на земята от взора ви да не убегне...

О, вие богове, всеки в своя Иат,

паднете в поклон пред мен, когато се представям,

защото няма да успеете духа ми посветен да похитите,

ни сянката ми да уловите!

Ето сокол божествен съм!

Бях увенчан, намазан с масла и благовония,

животните, принесени в жертва за мене на земята,