Свети Патриарх ЕВТИМИЙ   Чрез това писание ще се опитам да хвърля, макар и на кратко, поглед върху живота и битието на един от най - светлите образи в нашата родна Българска история с реални исторически събития и духовни хоризонти. Начинът чрез който ще изразя моите слова за Свети Патриах Евтимий ще е опит за всеобхватност по отношение на реалната историческа картина по онова време, защото само така ще можем да добием пълна представа за изключителната стойност на делото, затворено в рамката на един човешки живот, изгрял около 1327 година и залязъл в достопочтенна възраст през времевия отрязък между 1402 – 1404 година. За съжаление не се знае точната дата и година на неговата кончина. За дата на която почитаме този светец нашата православна църква е определила 20 януари.  
      Историческатадействителност през периода 1327 – 1404 година в пределите на Българското царство.        Това е периодпрез който на българския престол се възкачват трима владетели - Иван Александър /1331 – 1371 /, Иван Срацимир / 1360 – 1396 / и Иван Шишман /1371 – 1393/.  Второто Българско царство през последните си десетилетия от своето съществуване  било доста разпокъсано, за което има напълно обясними причини   През този период са първите наченки на инвазия от страна на Турския султанат на Балканския полуостров, време на сериозни изпитания на които са били подложени Българските владетели. По времето на тези царе се сменят няколко патриарси, а именно при Иван Александър – трима Йоаникий І, Симеон и Теодосий ІІ, при Иван Шишман – двама Йоаникий ІІ и Евтимий. Същевременно  Търново е културна и политическа столица, съсредоточила в себе си културния живот. В своето историческо развитие това е времето когато столицата достига своята връхна точка.  Доста интересно време, което се характеризира с динамични процеси и сили ,които движат тези исторически събития.   За да добием реална, а не първосигнаална представа, за това как и защо се случват събитията през това време ще се наложи да се разровим по надълбоко в процесите.       Поглед зад кулисите          Какви сили са основният двигател на историческите събития през онзи времеви отрязък? Това е правилният въпрос който трябва да си зададем, за да можем да добием представа за истинската картина. През всичките етапи на развитие на възход и падение на еволюционните процеси, формиране на империй, завладяване на нови земи, войни и културни и строителни постижения, капиталът е бил в основата на почти всички мащабни действия по света, дори и в наши дни картината не е по различна. През 14 – 15 век всички аристократични венециански банкери са били евреи и членове на Синедриона. Разполагайки с необходимите капитали, те се превърнали във важен фактор и сила, която е била в състояние да предизвиква и моделира по свои виждания и в своя угода значителни исторически събития. Точно през този период те имали пълно влияние върху турските султани, които били в готовност да изпълняват всяко тяхно нареждане. Всички действия извършени от турския султан по онова време били под диктовката на Синедриона – евреите. В реален план при тази ситуация те винаги оставали в сянка, а реалните действия както ни е известно от историята се приписвали на Султана.                          Царският двор.

        
           
          Цар Иван Александър е бил женен за  Царица Теодора, но какво се случва? Незнайно как самият Цар се влюбва в една млада девойка на име Сара, която е еврейка и дъщеря на венециански банкер. Царят сваля Българската Царица от трона, подстригва я за монахиня и я заточва в женския манастир „Света Богородица Темнинска” до Търнов град. Следващите действия на царя са покръстване на еврейката Сара в християнска вяра, приемането й за съпруга и възкачването й на трона – Царица Българска, нейните деца, вече евреи наследяват по право царския престол на България. Интересен е фактът, че при покръстването на Сара тя приема името на предшевственичката си Царица Теодора, и така еврейката Сара става българската царица Теодора. Впоследствие тя става майка на Цар Иван Шишман, при който турците по заповед на Синедриона завладяват Българските земи.   Тук ще спомена информация от гръцки и френски източници, че Сара е била таен агент на Синедриона и е имала за задача да отслаби Българската държава и да подкопае силната християнска вяра в пределите на държавата ни. На практика тя е подготвила безпрепятственото нахлуване на турските войски на Балканския полуостров. / Гр. Лет. 14 век т.3 стр. 81 /.   За съжаление Царят не е бил в състояние да се противопоставя на Сара – Теодора защото тя го манипулирала, а и зад нейният гръб стояли колосалните капитали на Синедриона. Последствията – разпокъсване на държавата ни на три области, което на практика е предрешило съдбата на България.  
          С нейната помощ и активната финансова подкрепа на Синедриона турците завладяват бързо земите до Одрин, от р. Марица до Черно море около днешен Люлебургас. „Някой”, разбира се ние вече знаем кой, подвежда Царя да сключи договор с турците давайки им право да организират военни отряди на територията на Тракия. Разбира се Царят бил подведен, че султана ще се задомоли само с тези земи  и те няма да имат повече претенции и по този начин се спасявала България. На всичкото отгоре Българите се съгласявали да им оказват и военна подкрепа при военни конфликти с византийците и сърбите от страна на турците.   След кончината на Цар Иван Александър на Българският престол се възкачва детето на Сара – Теодора, еврейският потомък с баща Български цар, Иван Шишман. Нека проследим неговите действия и ще разберем скритата ръка на задкулисните играчи водещи Българската държава към пълно унищожение.   Със сигурност под влияние на майка си Царицата Сара – Теодора Царят прави ходове, които са гибелни за България. На висок глас се обявява за враг на турците, нарушава договора със Султана и същевременно не прави нищо, за да подплати и укрепи военно своята позиция. На сцената в момента имаме Византия и Сърбия, които са воювали с турците, българите се явявали естествен техен съюзник, но сериозни стъпки в тази насока никога Царят не е правил. Даже не прави и стъпки към спогодяване с природения му брат Иван Срацимир за общи действия срещу врага.     Султан Мурад, напътстван от Синедриона, изпратил два отряда, единият начело с Лала Шахин, който с лекота стигнал до София, а другият начело с Тимурташ приобщил земите между р.Марица и Черно море.  През 1388 година начело на многобройна турска войска Али паша завзел Североизточна България. Било е въпрос на малко време, нашето Второ Българско царство да бъде изтрито от картата на Европа.

          
Светлото име и житие на великият Български                                                                                            
Патриах    Свети   Евтимий.  
    На фона на тези исторически процеси и събития, в пределите на България в нейното туптящо съце Търнов град се ражда един живот, озарил с житието си небосклона, изпъстрен от велики личности на бългаската история. Богоугодно и Родолюбиво е да изразяваме своята почит към паметта на българските светци, по често да си припомняме техните дела и с това да поддържаме огъня в нашите сърца  жив и животоподдържащ нашите души, за един по богоугоден, по морален и по стойностен живот на нас самите. Самият той, Патриарха е една от най-светлите личности в църковно -общественият живот на България за всички времена. Историческите извори ни предоставят достатъчно по обем свидетелства за неговия църковен, обществен и книжовен път на развитие.       За съжаление никъде не се споменава неговата точна година на раждане, но това е било при всички случаи около 1327 година в Търнов град, столицата на Второто Българско царство. Произходът му е от Цамблаковия болярски род. Още много млад той попада под опеката на преподобний Теодосий Търновски, постъпвайки като послушник в Килифаревския манастир. Същият манастир е бил и дом за великия Митрополит Киевски и на Цяла Русия кир Киприян. Влиянието на Теодосий над младия член на монашеското братство е от важно значение за тепърва формиращият се дух в младия монах Евтимий, като според всички историци и църковни изследователи на житието му цари единодушното мнение, че „ученика си е намерил учителя” и е считан за пряк правоприемник на Св. Теодосий Търновси. Около 1350 година Евтимий бил толкова напреднал в богоугодните дела, че Св. Теодосий го определил за иконом на обителта и свой пръв помощник.  Самият учител се отделил в гората и се посветил на безмълвие /исихия/, където бил посещаван всяка привечер от иконома за доклад с извършените богослужебни дела. Има едно писание което разказвало как една привечер, отивайки при Св. Теодосий, Евтимий почукал с клепалото като ежедневен знак за неговото пристигане, но ответна реакция нямало. Силно притеснен ученикът приближил мястото и съзрял своят учител като огнен стълб в молитвената му поза. Това проявление като случка оставила силна следа в съзнанието на формиращия се духовник.  Над девет години младият монах, бъдещ Патриарх, се учи прилежно в теория и практики на исихазма, съзрява духовно и  изгражда личностните си качества които в последтствие го превръщат в това, което всички говорят за него, а в последствие един от най почитаните Светци в нашата църковна история.       По божи дела през лето господне 1336 година Св. Теодосий заминава за Константинопол, придружен от младия, но притежаващ божия дарба благоверен негов ученик Евтимий и още трима монаси. По време на престоя си в манастира „Св мъченик Мамант” Св. Теодосий се прощава със земните си дела и се преселва в отвъдното. Останал сам младият монах постъпва в Студийската обител и попада сред боголюбиви и отдадени на вярата мъже, занимаващи се с усърдно усъвършенстване на духа в тях. За кратко време Евтимий успява да се отличи сред останалите монаси и заслужено предизвиква възхищение у останалите, които не пестят похвални слова към неговата личност и дела. Това до известна степен се отразява на психиката на младия послушник и той съзира опастност. Славословенето по негов адрес не му допада и за да не се превърне от аскет мъченик в „галеник” на съдбата той решава и се мести в Атон. Там се установява в Св. Антоний, където през първата половина на века служат на бога Св. Григорий Палама и Св. Григорий Синаит, като вторият е и учител на Св. Теодосий Търновски и в последствие основава свой манастир в Парория. На практика той попада в светая светих на исихазма.       По незнайни причини по време на престоя си в Атон Евтимий става жертва на интрига и това става достояние на самия император Йоан V Палеолог, по чиято заповед той е заточен за шест-седем месеца на остров Лемнос. Повод за интригата било твърдението, че криел някакво богатство на българските царе в килията си.  Свободен и сигурно обиден от византийските клевети, впоследствие той се завръща в пределите на България и се установява през 1371 година в Зографския манастир. Почти веднага се заема с избор на място за усамотение и всеотдаване на бога. Намира една пещера недалеч от Търново в поречието на река Янтра и на мястото съгражда църква с името „Света Троица”. На практика там бързо се формира манастир, който за много кратко време се превръща в духовно и книжовно средище и всичко това се консолидира около вече оформената духовна същност на бъдещия Патриарх Български. Дейностите около новосъздадения манастир обхващали дела богоугодни и книжовни. Там Евтимий адаптирал българските богослужебни книги към първоизвора - гръцките църковни писания. Превеждат се множество книги на Български книжовен език и се правят стотици преписи, на практика Евтимий създава своя езиково-правописна реформа. Написва жития и похвални слова и създава школа за подготовка на богослови и литургисти. Ето и думи на Григорий Цамблак по този повод: „Неговото дело е съизмеримо и равно на законодателят Мойсей и на Египетския Цар книголюбец Птолемей”.     Настъпва 1374 то лето господне, през което предава богу дух българският патриарх Йоаникий. По Божията воля и по желание на висшето духовенство за нов патриарх на България е ръкоположен Евтимий. Годината е 1375.  


  Самият той бил силно изненадан, но явно божествената промисъл е решила начело в най-трудните години за Второто Българско царство да стои достопочтен и силен дух. За избора му на този най висок църковен пост спомогнала и всенародната любов, която миряните носели в сърцата си, за негова радост и упование. Убеден съм, че той си е давал сметка в какво време приема престола на Български Патриарх. Със сигурност е бил информиран за геополитическата ситуация на Балканите и грозящата опасност от Турско нашевствие на полуострова. Въпреки всичко той с непоколебим дух и твърда воля поема кормилото на духовния  живот на всички Българи християни в престолният Търнов град. Това действие било в синхрон с постулата приет от него и изречен от апостол Павел „Живеем ли, или умираме, Господни сме”. Приемането на този висок пост според думите на Григорий Цамблак  е изпълнение на пророческите думи на неговия учител Св Теодосий, който веднъж казал на още младия Евтимий „През времето на твоето Патриаршество България ще тъне под агарянско иго и самият ти ще се сдобиеш с апостолски окови и гонение”  
  На снимката виждате служебникът на Свети патриах Евтимий Търновски       По време на управление на българската църква Патриарх Евтимий водел паството си според неговата духовна величина. Не позволявал на еретическите атаки да достигат до сърцата на хората като в противовес на това стоял могъщият му авторитет и уважение на хората, чрез който и чрез личния си пример той превръщал християните в непоколебими последователи. Възвеличавал ролята на семейството като низ от здрави единици, от които зависели държавните устои и не позволявал разцвет на упадъчни нрави сред обществените прослойки. И като Патриарх Български се молел и богослужел усърдно като редови монах, не променил своята линия на аскетично и предано поведение спрямо богоугодните ежедневни действия. Не щадял себе си, а раздавал от познанията натрупани през време на стойностния му живот, по този начин той вграждал себе си в душите и сърцата на неговите последователи и ученици. Той бил светлината през онези трудни мрачни за България времена. Според историческите сведения доста от гостите от други страни, идващи по търговски или политически дела, се чувствали поласкани ако им се предоставила възможност да се срещнат и с него - Българският Патриарх Евтимий. Думите които разнасяли по света след срещите си с него, вдигали неимоверно авторитета на България сред останалите народи и държави.       Има и един друг аспект от величавото дело на Патриарха и всенародната обич и уважение, с което се ползвал. На практика той се явявал като непреодолима преграда за подмолните действия на еврейските агенти и в частност за Сара – Теодора. Тя се опитвала не един път да го привлече на своя страна, но явно прозорливия Евтимий не се поддал на това влияние. В ход били включени характерните за евреите методи като оклеветяване и интританство спрямо името на Патриарх Евтимий с една едничка цел, да се умаловажи делото му и да се намали влиянието му сред миряните в цялата страна и най вече в Столицата Търново. / Енц. На Урбат 6 папа римски сраница 4 /       И така, Патриарх Евтимий начело на Българската църква и цар Иван Шишман начело на Българската държава. В исторически план България е изправена пред много трудни и съдбоносни събития. Турците напредват в завладяването на Балканския полуостров финансирани щедро от венецианските банкери. Цар Иван Шишман /син на еврейката Сара,  дъщеря на венециански банкер евреин,част от венецианските евреи, които финансирали турците/ преклонил глава пред Мурад и се признал за негов васал и под въздействието на Синедриона дал сестра си Мара Кера Тамара на Мурад /сестрата на Шишман  се е явява също еврейка и ако Мурад има деца от нея, то наследниците на Мурад също стават евреи и ще управляват Турция/.  Така станала възможна обсадата на Велико Търново.       „На територията на България действали шпиони и предатели които придвижвали страната към турско робство” / Енциклопедия на Урбан 6 , римски Папа , стр. 9 /.      
       
                Предателството на Търново и съдбата на         Патриарха.       Велико Търново на няколко пъти е нападан от турски отряди, но без никакъв резултат. През 1393 година била устроена сериозна обсада на българската столица. Продължилата повече от три месеца обсада не дала отново никакъв резултат. По заповед на Турския султан войските се прегрупирали и подготвили за оттегляне, а неговата воля е била мир. Не на същото мнение били членовете на Синедриона, които по това време били в Бургас. Те внимателно следели развоя на събитията около обсадата на Търново. Решили да действат по начин характерен за тях, а именно с подкупи, измама и предателство.             Тук е мястото да отбележим ОТСЪСТВИЕТО на Царя евреин Иван Шишман от Търново, който преди обсадата се изнесъл по посока на Софи, контролирана от отрядите на Лала Шахин. Даже няма да поставям въпроса за причината за отсъствието на Българския владетел от Търново, където му е мястото, изводите ги оставям на Вас. За щастие Търнов град бил поверен във възможно най-добрите Български ръце, в ръцете на Патриарх Етимий, който по един уникален начин вдъхновявал неговите защитници. Като естествен резултат от силата на духа му и всенародната обич към духовния водач, която сплотявала жителите на Търново до голяма степен изиграла съществена роля за отпора срещу турските набези.             След като Синедриона се уверил, че армията на Султана няма ресурс и подготовка да се справи с превземането на столицата, те задействали своя пъклен план. Заповядали на евреина Лазар Коен да се заеме със задачата. Снабдили го със всички необходими неща за измамата и даже му дали и копие от оригинала на Султанската заповед за отстъпление, която да му послужи за достоверност на предателството му. Какво се случва?             Лазар Коен прониква в крепоста, среща се с Патриарха и чрез измама убеждава Евтимий, че турците трайно са се оттеглили от обсадата, като за по голяма убедителност показва „копието” от султанската заповед / Гр. Лет. 14 в. Том 4 стр. 216 /. Новината бързо се разнесла из столицата и народът бил обхванат от заслужено веселие. Под прикритието на ноща Лазар Коен довежда турските войски под стените на града и чрез кражба си осигурил и ключовете на портите, които предал на Челеби Сюлейман чрез друг евреин Хасон, който наел за свой помощник. Странно защо и напълно обяснимо разбира се историците просто споменават за някакъв евреин предал Търново в ръцете на турците, без да се споменава име, след като името на Лазар Коен е исторически известно. Може би защото и до днес неговите наследници живеят по Българските земи със същата фамилия.              На 17 юли 1393 година от лето господне тълпи от жители на Търнов град са се събрали на нощна тържествена благодарствена литургия, отслужвана лично от патриах Евтимий. Точно в този празничен момент турските войски чрез предателството на Лазар Коен нахлуват безпрепятствено в Българската столица / Гр. Лет. 14 в. Том 4 стр. 318 /.  За последвалите зверства и събития има достатъчно писмена, оставени от Йосиф Видински и Григорий Цамблак. Само ще спомена, че едно от първите неща които сторили е да разрушат до основи патриаршеската катедрала.           Защитникът на Търново Българският Патриарх Евтимий се явил лично пред Султана да моли за човеколюбиво отношение към новите поданици на султана, неговите миряни. Той не поискал нищо за себе си. Благочестивият старец с озарено лице впечатлил турския султан, който обещал да не извършва насилие спрямо никой от християнското населението на столицата. Върнал се в Търнов Град, но нещо пак се случило.  Депешата на султана да не се пипат християните въобще не се харесала на еврейските представители на Синедриона. Те принудили султана да се прибира в Константинопол / Енц. На Урбан 6 римски папа стр. 14 / и да назначи за свой заместник венецианския евреин Челеби Нафталион, който пристига на бързо придружен от Рахим Асеов, Давид Леви и Хаим Йерохам. Още със своето пристигане евреите заповядали да съберат цвета на Търновската аристокрация начело с Патриарх Евтимий и да ги отведат в манастира „Св. Троица”. Последвало поголовно избиване на всички доведени в манастира. Екзекуциите били ръководени лично от евреина Нафталион, като преди всяко отрязване на глава той казвал  „Помоли се на твоя Бог, сигурно той ще те спаси”. Зверствата били вършени пред очите на Българския Патриах Евтимий. / Лет. 14 век том 6 стр. 452 /.  Дошъл редът и на самия Патриарх, който коленичил на скалата и с молитва се приготвил да посрещне съдбата си. Случило се нещо странно, ръцете на палача се сковали и той изпуснал меча. Случката впечатлила Нафталион и той наредил да не се убива този мъж / Лет. 14 век том 6 страница 462 енц. Бонифаций 9ти римски папа/.   По нареждане на Нафталион Патриарха на България бил окован като престъпник и проводен пред множеството на града и заточен. Странно е защо българските историци не полагат необходимите усилия да проучат какво се случва с Патриарха впоследствие. Според откъслечни данни той е бил заточен на юг и се предполага, че мястото е около Пловдив, Асеновград или Бачковския манастир.       С уважение към всички Любомир Петков