КАРТАТА  НА  ПАРИЖ,

ЛУВЪР – ДЖЕД

Едно от първите неща, което направих след прибирането си в хотела, бе да се запозная с плана на  Париж. Добре, че винаги носех със себе си една лупа, която в този случай ми послужи за прочит на ситните надписи по картата.

Първото нещо, което ми направи впечатление, бе тази дълга права улица, която ме отведе до арката Дефанс. Започваше от Лувъра, минавайки през площад Конкорд, стигаше до Триумфалната арка и от там продължаваше до Дефанс. Проследих пътя си от „Дома на инвалидите“ до Шан-з-Елизе и от там до новата арка и установих, че съм изминал едно доста прилично разстояние, което не знам защо, но го нарекох пътя на поклонението. Според грубите ми изчисления бях изминал пеша около седем километра само при това „поклонение“. Установих мястото на моя хотел, намиращ се на Площад република, и се заех да правя някакъв план за следващите дни.

Концентрацията на толкова много история и изкуство в този очарователен град, правеше задачата ми много трудна. През този начален етап на моите проучвания все още си мислех, че знам от какво да започна и в главата ми се оформи нещото, което ще търся. За целта реших да продължа от опорната точка на всички туристи – Лувър.

Там определено знаех какво ще гледам и снимам, за да го анализирам в последствие на спокойствие и без туристически емоции. След това исках да видя операта, магазините Лафайет, защото ми бе препоръчана архитектурата и тавана на единия от тях.

Това, което видях при посещението на първото място, което си бях определил – „Дома на инвалидите“, подсили усещането за правота на концепцията ми. Съчетавайки го с картата на централен Париж в главата ми се оформи идея, която трябваше да доказвам на себе си. Не зная защо, но идеята ми беше, че в картата на града е скрит печатът на цар Соломон. Съответно, аз трябваше да определя точките, които да формират тази шестолъчна звезда, наричана още еврейска и звездата на Давид. Нахвърлях на картата моите предположения и определих възможните точки, а именно: „Дом на инвалидите“, Партенон и църквата „Свети Винсент Пол“, намираща се от другата страна на Сена в непосредствена близост до ж.п. гарите Изток и Север. Реших, че тези точки образуват единия от триъгълниците. Точките, които образуваха другия триъгълник, бяха: църквата „Света троица“, Площада на републиката и високата кула Монпарнас.

Убеждението за присъствието на Соломон в Париж бе непоколебимо и воден от този странен факт, аз трябваше да намеря звездата от неговия печат. Това щеше частично да потвърди усещането ми за присъствие на този велик и мъдър човек, който по стечение на обстоятелствата е бил цар на Юдея. Формата, която получих, бе шестолъчна звезда, но не симетрична. Беше разтегната и леко разкривена, като че ли я гледах от различен ъгъл. Въпреки всичко си беше звезда и го отчитах като частичен успех. На съзнателно ниво в мисловните ми процеси се усещаше неудовлетворение от резултата. Усещане за още нещо, нещо, което ми убягваше от погледа и ме караше да продължавам напред. Някак си не си давах сметка за връзката между тази открита от мен звезда и дългата права улица, стигаща до новата арка. Би трябвало двете да са в някаква връзка помежду си. В крайна сметка предполагах наличието на сериозен и мащабен план, в който според мен Дефанс играеше важна роля, само, че не можех да го определя и свържа със зародилата се в главата ми звезда. Чувството за присъствие на нещо специално не ме напускаше. Даже напротив, с всеки изминал час от престоя ми тук, то се засилваше и изостряше сетивата ми. Цар Соломон беше тук в този град, знаех мястото, но трябваше да го потвърдя чрез някакви доводи. Трябваше ми нова стъпка към ДЖЕД, трябваше ми връзката с ДЖЕД, за да открия къде е инсталиран и по- точно как ДЖЕД присъства в Париж. Възможно ли бе нарисуваните осем ДЖЕДА в Лувър да са единствените?

Подаръкът на съдбата дойде много скоро, сякаш да ме окуражи и да възнагради усилията, вложени до този момент. При посещението ми на Монпарнас се натъкнах на нещо, което ми даде неимоверно силно чувство за правотата ми. Разглеждайки панорамния етаж, видях няколко карти на Париж от различни периоди. Потърсих с поглед „Дома на инвалидите“, моята основна опорна точка. Когато го открих, бях поразен от това, което видях. Там при графичното отразяване на двата храма има едно невероятно съчетание, което в пълния смисъл на думата е един великолепен и прекрасен ДЖЕД. На никого, гледайки фигурата образувана от двата храма, не би му хрумнало да търси древноегипетския символ ДЖЕД в контурите на храмовете. Сега наистина вярвам, че великото божие присъствие ми е разрешило да провидя как стоят нещата. За да се открие на това място ДЖЕД, наистина е необходимо и малко Божия помощ, защото взаимовръзките които, трябва да обхване един нормален човешки мозък са доста, а и времевият отрязък е твърде голям. Както виждаме изходната точка е древен Египет и нищо не подсказващия за своето съдържание праисторически амулет на ДЖЕД. Връзката масони, тамплиери, евреи, стара Юдея, изход от Египет и ТРОИЦАТА ОЗИРИС, ИЗИДА, ХОР е задължителна за обсъждане. Френската революция, създаването на САЩ, вграждането на символика и императивни връзки, изграждането на обекти, храмове и както ще видим по-нататък – цели градове и самата библия. За съжаление ресурсът, който е вложен с цел символично скриване на познанието, както ще се убедите, в Париж е огромен и изключително добре обмислен. Така е не само в Париж и не е само по отношение на материалните обекти. Подобна тенденция има и в духовната сфера. Но да се върнем на един ДЖЕД в Париж.  

На горната снимка съм маркирал със стрелка фигурата на ДЖЕД, образувана от двата храма. Картата е доста стара, но не мога да твърдя от коя година е. Самата карта се намира на панорамния етаж за туристи на кулата Монпарнас.

Второто изображение е от карта, снимана пак там, но е съвсем съвременна, от близките години. Много ясно се вижда загатването за слънчево присъствие, озаряващо отдолу достопочтения ДЖЕД. То е образувано от алеите пред „Дома на инвалидите“ и ни навежда на мисълта, че ДЖЕД е над слънчево присъствие и нещо различно от слънчевата система. Ивицата в долния край на снимката  е река Сена.

Посредством визуализацията на сградните контури при тези карти се открива мястото, което е посветено на ДЖЕД в Париж. От изображенията по картите можем да видим един прекрасен и перфектен ДЖЕД. Толкова пропорционален, че не се налага да използваме никакво въображение, за да го видим, а просто да му се възхитим. Да, това е присъствието на ЕГИПЕТСКИЯ ДЖЕД – БОГ според древно- египетската космогония, в своята цялост и всеобхватност (ПЕЗЕДЖЕД), деветката на Боговете в този великолепен град. Връзката с Цар Соломон, която имаме от библейските сказания на Стария завет, когато Господ, чрез пророка Натан, Го дарява с името ДЖЕДИДИАХ, го прави единствен правоимащ, освен ОЗИРИС да присъства на централно място в „земния“ ДЖЕД, а именно това, което виждаме като изображение на картите при „Дома на инвалидите“: „СИНА ВЪЗЛЮБН СЕ ВЪРНА ПРИ ТОЗИ, КОЙТО ГО ВЪЗЛЮБИ – БОГ“ – в земния образ на ДЖЕД, съставен от двете църкви. Прочитайки книгата до края, ще допълните усещането си за уникалност и предназначение на това място, погледнато от друг ъгъл, в пряка връзка със звездното небе и ОЗИРИС.

Да нахвърляме няколко щрихи от „Дома на инвалидите“ в подкрепа на тезата. Още преди самото влизане на фасадата те посрещат две прекрасни статуи. Допускам възможност и двете да са на една и съща личност, но да пресъздават различен период от живота им.  Статуята отдясно на входа, както казахме, е на самия Цар Соломон – ДЖЕДИДИАХ, тя по един своеобразен начин допълва картината.

След внимателното ъ разглеждане на гърдите на мъжа се открива прекрасен грифон. Това митично животно е символ в пряка връзка с Цар Соломон. Зърното на гърдата му е петолъчен символ, който също откриваме още от древен Египет до наше време. В края на колана му се забелязват две точки, подобни на очи върху глава. Чрез  визията на самия колан, леко наподобяващ змия, се сдобиваме с основание да го асоциираме със студенокръвното влечуго, което е затворило символичния кръг около кръста на Царя. Това веднага ни подсеща за изобразяването на фараона ДЖЕДУ посредством стелата от писмо първо, където е наречен царя змей. Точно там царя е показан като змия изобразена под сокола. Погледът на змията от статуята на Соломон при дома на инвалидите е отправен право към земното кълбо, което дискретно седи в лявата му ръка до тялото. Мечът символично сочи нагоре. Начинът, по който го държи Царят, не говори за война, а като че ли ни показва посоката към небето, чрез волята на което (БОГ) трябва да се „случат нещата“. Тази скулптура бих я прочел по следния начин:

„Аз, който почивам в мир в този земен ДЖЕД – ДОМ на БОГА, аз по волята Божия ДЖЕДИДИАХ приех земята за своя земя и я осветих пред очите на моя народ, и им показах пътя, който да следват, който води до нейното управление, и както змията-колан е обиколила кръста ми, така и народът мой и посветените в едно да я „обиколят“ земята. Щом сега съм тук и ме виждате всички, значи следвате моите мъдри и велики повели, заченати още от времето на царя змей.“

Снимка на статуята, намираща се непосредствено от дясната страна на централния вход при „Дома на инвалидите“ (СОЛОМОН - JEDIDIAH in JED).

Да надникнем вътре в самия храм (ДЖЕД).

Мислех си каква ли ще е връзката между Соломон на това знаково място поставен и официалната версия относно съдържанието на гробницата на Наполеон. Единственото, което ми хрумна е, че и двамата са били владетели. Този довод съвсем не ме вдъхнови в полза на официалната версия и продължих с догадките.

Обикновено в църквите поставят патрона на  храма на подобно място, било то на олтара вдясно или някъде до входа, за да се ориентират хората за това на кого е посветен самият ДОМ. Тази версия се вписва идеално в подкрепа на моите предположения и напълно отговаря на логическите разсъждения до тук.

Без да бързам, обиколих всичко и фотографирах методично това, което ми правеше впечатление. Снимах другите ниши, където се намираха саркофазите на други личности и самия основен саркофаг отгоре. Преброих общо осем други саркофага, а самият основен саркофаг беше деветият, връзката ПЕЗЕДЖЕД – група от девет беше налице.

Анализът на цялостния интериор включително тълкуване на всички надписи на този храмов комплекс се нуждае от доста време и доста специализирани  познания. Подробният анализ ще застъпим след време в допълнително издание. Затова тук ще спомена само някои акценти, правещи впечатление от пръв поглед.

За да се слезе на долното ниво, което символично е подземно (ОЗИРИС прероден властва над „подземното царство“) трябва да се заобиколи олтарното пространство. Озоваваме се при „връзката“ на двете църкви. Както аз твърдя, такова отделяне на двете църкви не съществува. Преградата е стъклена и се преминава през врата. Няма стена, която да ги разделя, затова считам, че не може да става въпрос за две отделни помещения. При тази ситуация се запазва концепцията за един цял и неделим ДЖЕД, конфигуриран от двете помещения, без стена която да ги разделя. Арката която „свързва“ двете църкви също напомня за цар Соломон и подкрепя идеите вложени от мен в тези писма. Върху лявата и дясната и част са изобразени по две колони, които в основата си са подкрепени от двойки грифони, символа на Соломон. Върху дясната страна е изобразен кивота, който според мен е предназначен за съхранение на мощите на ОЗИРИС – неговата глава. Символичното му присъствие на това място е изцяло в полза на моите предположения, че тук е възможно в момента да се намира и този най-важен артефакт за всички времена.    

Другата връзка, която при първоначално наблюдение се открояваше, бе началото на стълбите, водещи надолу. От ляво и дясно стояха две големи фигури на мъже, държащи подноси от царствени възглавници в ръцете си (виж следващите две снимки). Ако обърнем внимание на атрибутите, които са върху подноса, ще забележим, че се припокриват с атрибутите от статуята на Цар Соломон, която ни посрещна при входа от дясно. 

На първата снимка виждаме меч, сочещ надясно, който като че ли ни подсказва връзката със статуята на Соломон отвън, държаща в дясната си ръка меч. Интересното е, че мечът при статуята, както споменахме, сочи нагоре като че ли ни подсказва за мястото, на което е отишъл-преродил се тук присъстващият, при този съвпад на ДЖЕД в картата на Париж.

Другият атрибут на царския поднос е земното  кълбо с кръста отгоре, същият символ както се вижда се държи от лявата ръка на статуята на Соломон отвън.

На другия поднос виждаме короната, която е характерна за царя, статуята отвън също е с корона.

Над тази двойка статуи има надпис, който според мен има за цел да ни ориентира кой е положен в този храм. Въпреки, че надписът е на френски, правят очебийно впечатление първите три букви от текста. Те са просто пропити със символизма на истинското съдържание и на функцията на този храм ДЖЕД, а именно JE D, съставено от две думи – JE DESIRE. Предполагам, че някой би ги нарекъл случайно съвпадение, но аз няма да се съглася с него. Няма никакви предпоставки за случайности на това може би най-свято място на земята в наше време. Тук всякакви случайни неща са абсолютно изключени и даже забранени. Тези три букви, с които започва текста, са употребени, за да засвидетелстват безапелационното преклонение към ДЖЕД.

Ще ви предложа един спонтанен превод на текста:

„АЗ ЖЕЛАЯ МОИТЕ ОСТАНКИ ДА ПОЧИВАТ НА БРЕГОВЕТЕ НА СЕНА В СРЕДАТА НА ТОЗИ НАРОД ФРЕНСКИ, КОЙТО АЗ ТОЛКОВА ОБИЧАХ.“

Тепърва предстои сериозен анализ на текста. Понеже при  превода е възможно да се загуби частично вложеният смисъл и всяка прибързаност в тълкуването на цялото съдържание може да доведе до непълнота, то за надписа ще бъде отделено повече време за анализ. Имам чувството, че в него ще се открие и още нещо в подкрепа на теорията.

На следващата снимка виждаме надписа, стоящ над началото на стълбите, отвеждащи ни долу до централния саркофаг.

 Първите три букви от този надпис - JED

Слизайки долу се отзоваваме в символичното помещение със саркофага. Той е ограден от дванадесет статуи. Това е директна препратка към тринадесетте части на ОЗИРИС, събрани преди неговото прераждане. Дванадесетте статуи заедно със саркофага съставят тринадесетте части. Тази „следа“ я откриваме на много други места, като най-известни са символичната тайна вечеря и партенонът, където на Зевс са били подчинени дванадесет други божества. Какво ли означава това, мисля, че е лесно да се досетим и да доловим тънката нишка на познанието, оприличена от мен на „корабно въже“?

Официалната версия за „Дома на инвалидите“ е, че тук около 1840 г. са погребани останките на Наполеон Бонапарт, който умира на остров Света Елена през 1821 г. Няма да се спирам на догадките, които предизвиква поводът Наполеон да се пресели в отвъдното. Само ще цитираме неговите думи от завещанието му: „Умирам преждевременно, убит от английската олигархия и нейният наемник“. Още повече, че това се е случило при пълна поверителност и има данни, че мястото на гроба е било извесно само на английският агент който скоро след случката се приселва в небитието.

Акцентирам  обаче на факта, че няма никакви доказателства относно пренасянето на тялото му до Франция.

Можем ли да си представим, че за Наполеон е приготвен специално толкова вълнуващ ДОМ, а той „пристига“ инкогнито, неизвестно кога и неизвестно как. Кому е била необходима тази потайност? Логиката сочи към едно тържествено обявено пътуване и едно подобаващо посрещане на тленните останки на тази знакова фигура от Френската история. В крайна сметка говорим за ИМПЕРАТОР НАПОЛЕОН. Тук ще добавя и една малко известна теория относно Наполеон. Има откъслечни сведения, че Наполеон е доживял до дълбока старост и е починал от естествена смърт в далечната от Париж ЛУИЗИАНА. Същият щат който той продава на американците за внушителната сума за онова време от 3 000 000 златни долара. Там е неговият гроб и там е оставил наследство от две дъщери, но това е просто една непотвърдена теория.

В тази насока са напълно основателните въпроси и съмнения, изказвани от френските историци Тиери Ленц и Жак Масе. Те категорично заявяват, че според тях там не се намират тленните останки на Бонапард. Но те и не предлагат отговори, ако там на това уникално място с формата на ДЖЕД не е Наполеон, за кого е този прекрасен Дом и чий тленни останки са положени пред погледите на целия свят???

Според една от версиите тиражирани в публичното пространство там е положено тялото на камериера на Наполеон,  Киприани. Считам, че след прочита на тази книга всички подобни несериозни догадки биха могли да отпаднат и всичко да си дойде на мястото както е замислено и подредено от посветените ЕВРЕЙ - ИЛЮМИНАТИ, МАСОНИ И НОСИТЕЛИ НА СВЕТЛИНА и най вече преки потомци на кръвната линия част от която е и великият JEDIDIAH - СОЛОМОН.

За да се потвърди истинността на моите твърдения е необходимо да се вникне и разбере цялостният замисъл на този труд. Връзките древен Египет, еврейски народ, храма и самата величествена фигура на Соломон, разселването, великите Рицари Тамплиери, масони и всичко, което виждаме от редовете на този труд за „Новия Йерусалим на земята“ – Париж, правят възможни тези твърдения. Към края на книгата, запознавайки се с това, което е вложено в плана на Париж, моите твърдения ще ви се струват съвсем правдоподобни и логични.

По онова време в съзнанието ми възникна въпросът защо тук, на това място? За съжаление в онзи момент нямах отговор. Отговорът щеше да дойде няколко дни след прибирането ми в България. Както сами ще се убедите, той се оказа безкрайно интересен и изцяло в подкрепа на моите основателни твърдения.

Продължавайки своите търсения в Париж, аз посетих всички точки, които бях свързал със Соломоновия печат.