СИНОВЕТЕ НА ВДОВИЦАТА                      

На този свят генезисът на всичко може да се намери в древните времена. Един ретроспективен поглед на старата човешка история би ни учудил с повторяемостта на множество събития. „Синовете на вдовицата“ се наричат посветените масони. Колко и до каква степен са посветени, само те си знаят, ние знаем, че еднакви хора на земята няма, сигурно посветеността е въпрос на личностни търсения относно познанието. Едва ли всички членове на ложи са еднакво озарени от всепроникващата светлина на познанието. На всички им се налага да приемат по същество това, което им се казва за техния произход и това, в което ще бъдат посветени. За да се получи приобщаване към братството, то те трябва да бъдат убедени, че са на най-верния път от всички възможни пътища, водещи до божественото просветление. Път, който другите не познават и съответно трябва да се опазва в тайна. Веднага възниква риторичният въпрос „ЗАЩО“?

Ако те работят за човечеството, то не би следвало да се обвиват в тайни, напротив, те трябва на всяка цена да разпръскват светлината на познанието сред хората, та човечеството да се просвещава в техния „единствено правилен“ път. Ако те работят за нечие друго благо, то тогава сигурно имат всички основания да се обвиват в тайни, но тук възниква логичният въпрос за кого работят, в името на какво работят? Те като структури и организация подчиняват ли нещо на тях или те са подчинени на нещо? По-вероятен е отговорът те да са подчинена организация на нещо, с цел да подчиняват „останалото“ на нещото и да го предпазват от зло и преки удари. Но да не излизаме от контекста на въпросите, които изследваме и да оставим тези анализи относно същността на масонството на хора по-вещи в техните дела.

Защо ли се наричат синове на вдовицата и най-важният въпрос е коя е вдовицата? Тези групи от хора имат претенции, че са носители на старото познание, което отдавна се е изгубило от погледа на обикновения човек. Символиката, която застъпват и използват, е с изначален корен там, откъдето идваме ние в този труд, древен Египет. Всички въпроси, които засегнахме до тук, са част от тази древна култура. Понятията ДЖЕД, ОЗИРИС, ИЗИДА и ХОР не могат да бъдат извадени от контекста на египетското познание, защото те са неделима, основополагаща част от цялото. Присъствайки в масонските ритуали и почитайки ги, не може да ги отделим от цялото при масонските възприятия. Почитайки ИЗИДА, почиташ всички съприкосновения относно нейната същност. Почитайки ИЗИДА, ОЗИРИС И ХОР, то ти неминуемо дълбоко трябва да почиташ това, което ги е приютило в своята космогонична същност, а именно ПЕЗЕДЖЕД. Почиташ ли групата от ДЕВЕТ, то неминуемо цялата ти почит е насочена към ДЖЕД – обединителят и символ на единната БОЖЕСВЕНА същност - БОГ.

Говорят се най-различни неща за масоните, но ние, обикновените хора нямаме подробна информация за тях и това с основание ни дава право да си приказваме каквото си искаме. За тези групички съм чувал и добри неща и доста зловещи приказки, не искам да коментирам нищо, защото различното от духовната същност на нещата не е предмет на моята мисъл. Категорично обаче може да се каже, че при тях приемат хора без ограничение по отношение на религиозната им принадлежност. Чувал съм, че ритуалните им събирания протичат в присъствието на коран, библия и еврейската тора. Тази обединена смесено-религиозна и интернационална група от съвременни мъже и жени поражда редица въпроси, на които ако си дадем отговори, ще направим крачка към разбиране на понятието масон. Особено при франкмасонството имаме застъпване на юдаизъм, но забележете, че присъствието му се регистрира като проникване през исляма. Това, което ме привлича, е какъв консенсус се постига между тях на религиозна основа и каква „религия“ изповядват масоните? Императивната връзка между тях и храма на Соломон донякъде ни ориентира в посоката. Може би еврейска вяра, едва ли. Много трудно ще накараш истински мюсюлманин да приеме еврейската вяра. Ако говорехме за няколко човека, то може би щеше да се намери начин да ги убедят, но масоните са около пет милиона по света, а членовете им с мюсюлманска вяра сигурно не са по малко от милион, няма как. Друго нещо ги обединява. Стигайки до Соломон и генерирайки себе си върху легенда от онова време и обвързвайки легендата със Соломон и прославения архитект, майстор и строител Хирам, те  имат нещо предвид. В крайна сметка основополагащият камък, който формира ядката при масонството е легендата, генерирана от „Стария завет“ по времето на строежа на Соломоновия храм.  В тази връзка няма как да подминем историята около строежа на храма, рицарите тамплиери и някои събития в тази връзка. Затова ще се опитаме да надникнем отчасти в легендата, спомената в писмо четвърто и отчасти в историята.

Хвърляйки ретроспективен поглед на случвалото се през вековете в култовете и религиите, вниманието ми се спира на една единствена изначална вдовица. Първо да кажем, че почти всичко известно с писмени знаци тръгва от древен Египет. Там в египетската космогония се открива една доста наложена в култовете жена. Това е ИЗИДА. Мисля си, че тя отговаря на всички условия да бъде почетена, и определена като фаворит за мястото на вдовицата от масонските изкази. ИЗИДА заема основно място в религиозния градеж на древен Египет. Тя е символичната майка на фараоните, всевиждаща нещата от всичките им страни, майка на Хор, най-великата магьосница, знаещата истинското име на БОГ и ред други неща, които са характерни за една изключително почитана и уважавана изначална богиня.Историята казва, че нейният съпруг и същевременно брат Озирис е бил убит от брат си Сет. Насечен на четиринадесет части, разпилени в Нил. Изида успява да го събере, но без една част, а именно неговия фалос, погълнат от риба. И така от намерените ТРИНАДЕСЕТ части го съчетава и съживява използвайки магическите си умения. Обаче междувременно, трябва да отбележим, тя става ВДОВИЦА. Този факт според мен се визира в масонската приказка синовете на вдовицата, а именно вдовицата е ИЗИДА.

Нейният син Хор, прекият наследник, наследник на майката ИЗИДА и бащата ОЗИРИС, прави двубой, за да отмъсти за убития си баща. Битката е между него и чичо му СЕТ. Интересната част от битката е, че ХОР изгубва едното си око в сражението. Ако ИЗИДА е вдовицата, почитана от масоните, то нейният син е не по- малко почитан от нея. Нали ТОЙ е синът на вдовицата и може би масоните са негови „духовни“ братя, нали и те са СИНОВЕТЕ на вдовицата. Загубеното око при битката или останалото око би трябвало да се интерпретира по някакъв начин. В крайна сметка загубата на окото става при налагането на справедливо възмездие за смъртта на ОЗИРИС.

Аз в момента се сещам само за две много известни очи, УАДЖЕТ и окото в  пирамидата на еднодоларовата банкнота, което е и своеобразен печат на Щатите. В първото предположение имаме Египетска интерпретация. Да се спрем на схващанията по онова време. Уаджет е око, което изглежда гримирано, под него откриваме характерния знак за глава на сокол. Нали е интересно? Соколът, както знаем, е символът на ХОР. Окото УАДЖЕТ в древен Египет е символ на ХОР. До тук като че ли нещата сами си идват по местата. Уаджет е едното от двете  най-известни очи и то принадлежи на ХОР, по пътя на логиката защо и другото известно ни око от пирамидата на печата да не принадлежи на ХОР.

Да поразсъждаваме. Понеже самата банкнота е изцяло творение на посветените ЕВРЕИ-масони или нещо по- високо стоящо от тях, то с основание можем да направим това предположение, защото наследникът на ИЗИДА заслужава наистина много голямо уважение. И ако е приел като наследство от майка си способността да вижда нещата от всички възможни гледни точки, то с основание можем да го наречем „всевиждащото око на ХОР“. С една уговорка – ако самите автори на проекта не са имали предвид окото на самата ИЗИДА. Дори и второто да е вярно, става въпрос за семейството и рода на ХОР, родова принадлежност, наследственост. Интересно е да споменем в тази връзка част от символите на ХОР, а именно АКАЦИЕВОТО дърво, сокола и числото шест. Това с акацията е точно припокриване с масонството, може би споделените догадки ще се впишат в истината, както слънцето се вписва в небосклона през деня.

Избора на масонството за отношение към ИЗИДА и възприемането на понятието синове на вдовицата лично аз много одобрявам. Тук имаме съсредоточие на един страхотен комплекс от алегорични мероприятия които съдържат в себе си основополагащи принципи в божествения план – програма. Основополагащи принципи въобще за човешката същност и развитието на човечеството изобщо. Избора на вдовицата и почитта към нея ИЗИДА е безпогрешно преклонение към божественото женско начало и същото космическо.