ЛЕГЕНДА ЗА МАСОНИТЕ           
LEGEND OF MASON 

ДАЛИ ОЧИТЕ ВИЖДАТ ТОВА, КОЕТО Е?

Четейки различните писания относно времевия отрязък около строежа на Соломоновия храм, неминуемо се докосваме до легендата, която хвърля светлина върху една обвита в мистика пътека на човешкото развитие. В своята същност индивидът е търсещ творец.  Самият създател, Великият творец –архитект на вселената, е притежавал набор от възможности, за да реализира замисъла на своето велико творение – родната ни вселена, родната ни галактика и реалния роден земен свят, в който са живели предците ни, живеем ние и ще живеят нашите наследници. Тази си възможност-притежание той прехвърля върху нас, човеците. Интерпретирайки библейските слова „каквото е горе на небето, такова е и долу на земята“, получаваме възможност да търсим обяснение на редица процеси в реалния и духовният живот. По всяка вероятност всеки от нас е способен в заложбите си да бъде творец, но на малцина се дава достъп до онова познание, което дава възможност да реализираш ХРАМА ГОСПОДЕН и не само като конкретно изпълнение, а като комплексно мероприятие, разглеждано в материален и духовен аспект, ПРЕДИСТОРИЯ, СЪЩНОСТ И БЪДЕЩЕ.. 

Легендата за Хирам Абиф ни дава ориентир относно времевия отрязък, когато е съществувал ТВОРЕЦ - АРХИТЕКТ способен да реализира на практика ДОМ за НЕГО  на земята. Задължителните условия са налице. Идея, проект относно архитектурата, място, единомислие на човеците и техния владетел и най-вече личност, владееща познанието, съдържащо в себе си целия обем от мероприятия, даващи възможност идеята ДОМ да стане реалност.

Присъствието на цар СОЛОМОН - JEDIDIAH в цялата тази история като, че ли служи за допълнително потвърждение за стойността на творението. Неговата мъдрост и прозорливост е своего рода гаранция относно истинността и правилността на това, което се твори на мястото, определено за Храм. Само ще спомена, че като година на неговото раждане е приета 990 година преди Христа, възкачването на СОЛОМОН - JEDIDIAH на престола става през 970 година пр.Хр наследявайки своя баща Цар Давид. и умира през 930 г. пр. Хр.  За да затвърди своето могъщество и според мен да се продължи традицията, той се жени за египетска принцеса дъщеря на негов родственик по КРЪВНА ЛИНИЯ. По всяка вероятност това е била дъщеррята на един от последните египетски НИСУ от 21 ва династия или НИСУ от ТАНИТСКАТА династия. Това е още едно от преките доказателства за ЦАРСКАТА КРЪВНАТА ЛИНИЯ на египетските владетели с основоположници ОЗИРИС и ИЗИДА, пренасяна и съхранявана от наследниците през вековете до ден днешен от нареклите се в последствие  "ЕВРЕИ". Защото както в древен египет така и при еврейте майката е водеща при родовата принадлежност.   

Величието на едно творение не се определя от едно поколение, от размера, визията, функционалността и модните тенденции, а от времето. Следата, която оставя във времето и в съзнанието на хората. Сигурно множество велики за времето си постройки са потънали под дебел слой исторически прах в съзнанието на човечеството. Случаят с Храма Господен Дом не е такъв. Соломоновият Храм Дом на БОГ още от създаването си започва да играе важна роля в непреходната част от човечеството – неговото съзнание. Каквото и да се е случило при проектирането и реализирането на идеята за ДОМ, то е било достатъчно сериозно и основополагащо.

От цялото това творение в комплексен план произтича и една легенда. Желанието ми  да акцентирам на нея е продиктувано от потребността да се извърви пътят на преоткриване на познанието и истината. Идеята съдържа в себе си легенда, реални персонажи, във времето като присъствие се явяват великите Рицари Тамплиери, неразривно свързани в своя генезис с Храма ДОМ за Великия Архитект на нашата родна Вселена, дали основата на преките им последователи МАСОНИТЕ. Още повече, че СОЛОМОН - JEDIDIAH е пряк наследник на НИСУ, на практика египетски фараон и носител на името JEDIDIAH от БОГА ВЪЗЛЮБЕН. Самият той е бил погребан в периметъра на Храма и в последствие неговите мощи са намерени и пренесени от ТАМПЛИЕРИТЕ в земите френски, съхранявани докато в последствие са положени в ДОМЪТ НА ИНВАЛИДИТЕ  в Париж, земното проявление на ДЖЕД - JED като част от комплекса на съзвездията ОРИОН и СИРИУС.

Не случайно в тези писания употребих думите родна вселена. Произнасянето на роден дом поражда топлота в сърцето на човек, но се получава усещане за ограничено пространство, етап на развитие, изходна точка. Мисълта за „родна вселена“ предпоставят различно отношение спрямо НЕГО. Съзнание на друго ниво и негласно, но уютно отношение спрямо Неговото съдържание. Опит за „Ограничаване“ на мисълта в рамките на родната вселена, в "рамките" на всичко, мисловна конструкция, независима от земното притегляне и приближаваща се до обема на ЦЯЛОТО. А това е нищо друго, освен път за осъзнаване на цялостния архитектурен план, оценяването му и приемането му с благодарност. Придобиване на УСЕЩАНЕТО ЗА "РОДНА ВСЕЛЕНА" е върховият етап от човешката еволюция, това е равно на ПЪЛНО РАЗБИРАНЕ И СЛИВАНЕ СЪС СЪЗДАТЕЛЯ, ТВОРЕЦА, АРХИТЕКТА, БОГ, ДЖЕД.

Ние хората имаме възможността да разберем и приемем творението в неговата цялост, научавайки се да взаимодействаме с него, или мъчейки се да го променим, да загубим част или целия си живот в безсмисленост. Тръгналите по пътя на познанието имат уникалния шанс да го разберат и променят себе си до такава степен, че взаимодействието им с Неговите правила да направят живота им смислен и дори да реализират себе си, и чрез последващите поколения. Да не превръщат себе си в строителен отпадък, а да станат камък от градежа на човешкия род, съставна част от духовния храм на БОГА.

На това място в тази връзка ще вмъкна една моя мисъл, която кореспондира с гореизложените визии: „Хора, престанете да се вглеждате един във друг, вдигнете поглед нагоре и вижте по колко много има за всички.“ Разглеждайки реалността около нас, ние хората все още сме на етап на развитие война със съседа за това, че е влязъл девет сантиметра с оградата си в нашия парцел, а целия космос нас чака.

И в един момент се сблъскваме с реалната човешка същност пресъздадена от ЛЕГЕНДАТА. За някакви сребърници трима представители на нашия човешки род слагат край на земния живот на Хирам Абиф – твореца, строител и архитект. Това е предпоставката за съществуването на легендата, и в последствие на МАСОНИТЕ. Да видим как това е представено в легендата.

Всички работници, ангажирани с построяването на Храма, са получавали възнаграждения за положения труд. Самите работници са наречени Свободни зидари. Тяхната йерархична организация се състояла от три степени. Най- висока степен имал майсторът, под него били калфите и на най-ниското стъпало в тази йерархия били чираците. Отчитайки мащабността на проекта, си даваме сметка, че ангажираните с неговото изпълнение хора са били значителен брой. Явно поради тази причина Хирам не е могъл да запомни всеки поотделно и е била използвана проста система за отчитане и раздаване на възнагражденията. Въведени са били кодирани думи за всяка една степен от йерархията. За майсторите думата е била „ЙЕХОВА“, за калфите „ЯХИН“ и за чираците „БОАЗ“.  Думите за калфите и чираците идват от имената на двете колони, поставени да подържат входа на самия храм. Въведени били и допълнителни специални ръкостискания и положения на ръцете, които имали за цел да допълнят истинността при разпознаването им от Хирам. Това основно се използвало, както споменахме, при раздаването на възнагражденията. Редът бил следният, в определения ден всеки сам се явява пред Хирам, лично да си получи полагащото му се. Казвал думата, отговаряща на ранга му и знаците с ръце, които потвърждавали принадлежността му към устно декларираната степен, на тази база Хирам му изплащал полагащото му се.

Въвеждането на тази система за заплащане е поводът, който довежда според легендата до убийството на Хирам. На трима от работниците им хрумнало да измъкнат от майстора ключовата дума и жестове за по-високите степени, с цел да получават по-високо възнаграждение. Според  някои интерпретации нападението срещу майстора се е извършило след края на работния ден, когато Хирам е отишъл да огледа вече пустия от работници, незавършен все още храм. На друго място  пишат, че Хирам се молил в непосредствена близост до храма и тогава са се развили действията, които довеждат до неговата смърт. Но това не е толкова важно и ще проследим действията на съзаклятниците.

Недвусмислено е, че тримата са решили да измъкнат тайната дума и жестове, за да получават по-голямо възнаграждение. Споменато е, че Хирам влиза през западната врата, където е срещнат от работниците. Те поискват от него да им разкрие думата и жестовете на майсторската степен, но той категорично им отказва. Осъзнавайки решимостта на майстора да опази тайната, те решават да го принудят със сила да разкрие тайната. При развитието на действието Хирам получава три удара, удар с чук по главата, удар с нивелир по едното слепоочие и удар с отвес по другото. В резултат на нанесените му удари се строполява мъртъв при източния изход на храма. Съответно тримата „герой“ не получават това, което са планирали предварително, но резултатът е трагичен и за тях няма връщане назад. Предприемат отчаяни действия за скриване на престъпното си деяние, като завличат трупа на майстора далеч извън пределите на храма. Намират място с рохкава пръст и набързо го заравят. В стремежа си да заличат следите си, изкореняват една млада акация и я „посаждат“ върху пресния гроб.

На следващия ден СОЛОМОН ЦАРЯТ се притеснил от отсъствието на майстор Хирам. Повикал ДЕВЕТ МАЙСТОРИ и им поставил задача да обиколят и потърсят някакви следи от майстора им. Според различните версии те търсили в единия вариант седем, а в другия осемнадесет дни. В последния ден единият от деветимата, изкачвайки се на едно възвишение, за да си помогне се хванал с едната ръка за едно акациево дръвче. Същото веднага отделило корените си от земята, като междувременно от клоните му излетяла огнена птица. Майсторът се навел и разровил странното място с рохкава още пръст и видял да се подава ръка на човек. Викнал останалите и ровейки с ръце, разкрили тялото на обичания и уважавания си майстор. В един момент разсъждавайки какво може да е довело до посегателството те допуснали, че може би майсторът им е станал обект на вандалския акт заради тайната дума. Обсъждайки действията си, решили единодушно, че новата парола за майсторската степен ще бъде първата произнесена дума от някой от тях при последващите действия. Когато го разровили и понечили да го вдигнат, този който го държал за едната ръка, видял разлагащата се кожа да се свлича от плътта и произнесъл дума, подобна на „Макбенае“. Има редица предположения за значението на този израз, като някои от тях са „Майсторът е мъртъв“, „Тялото се разлага“ или „Плътта се свлича от костите“. Така новата дума станала нова парола сред майсторите-строители. На церемонията по погребението на Хирам всички присъстващи негови колеги са носели бели престилки и бели кожени ръкавици, като символичен израз на това, че не са замесени в злостния акт и ръцете не им са изцапани с кръвта на майстора. Убийците били скоро заловени и справедливо наказани.

Няма да се спирам подробно на конкретиката от последващи действия, защото търсенето е в друга посока и ще разгледаме детайли от основната версия на легендата. По заповед на цар Соломон, Хирам Абиф, наричан великия архитект, бил погребан в Храма. Точното място било под самия олтар – символичен реализъм бих казал.

На доста места в легендата се споменават имена, свързани с Хирам Абиф – Адонирам. Тук си позволявам да направя една логична аналогия между имената Адонирам и Адонай. С името Адонай са наричали великия архитект на вселената, с името Адонирам – великия архитект на храма. Тук ще спомена една случка от легендата, когато Соломон един ден слязъл в помещението, където се творели плановете. Влизайки в обителта на Хирам, той прочел надпис на стената и нещо го накарало веднага да излезе и никога повече да не навестява помещението на Хирам. Можем само да предполагаме какво е имало в помещението и какъв е бил надписът, но за да обясним поведението на Соломон, е имало нещо достатъчно важно и значимо като присъствие според тази легенда.

 Друга важна подробност в подкрепа на пътя, по който вървим е фактът, че наследниците на Хирам Абиф – Адонирам са обявени за светци. Това според мен е основополагащ камък в едно доста интересно направление на човешката еволюция. Едва ли има случайни неща във нашата вселена. Канонизирането на рода Хирамов, макар по онова време „само“ от строителните гилдии, е предпоставка за полагани големи грижи спрямо Вдовицата и нейните синове. Добавяйки и Соломон към конкретния случай, имаме доста комплексно мероприятие относно „опазването“ на Вдовицата и синовете и. Според мен за този род са предвидени специални грижи, но в никакъв случай само за момента. Предвидените грижи  са във времето напред, с което ще свържем последващите предположения.

Тук е мястото да отбележа един факт. Има податки, които сочат връзката Адонирам – САВСКАТА ЦАРИЦА. Известно е, че Савската царица има потомство някъде сочено като Соломоново, а другаде пряко на Хирам.

     Картина на Джовани Демин от 19 в. Соломон и Савската Царица

             Правейки аналогия със Синовете на Вдовицата, то няма как да свържем Соломон с нея според масонската ЛЕГЕНДА, защото по това време той, царят си е бил жив и в добро здраве. Единственият, който достойно можел да заеме място до Савската царица и да я направи вдовица поради прекратяване на земния си път, е бил Хилам Абиф – Адонирам – Адонай. Това е тема излизаща от рамката на конкретните задачи в това писание и е споменавам само като повод за допълване на смисъла за съществуването на Ордена на тамплиерите  и масоните. А сега нека се прехвърлим във времето около ситуирането на Ордена на тамплиерите.

1118 година – ДЕВЕТ РИЦАРИ са изпратени ОТ НЯКОЙ на мисия в светите земи – ДЕВЕТ МАЙСТОРИ са изпратени от СОЛОМОН да търсят доказателства за смъртта на Великия архитект. Според мен няма нищо странно в тази ситуация. Просто и ясно е, че историята се повтаря с педантична точност и говори за предварително планирани действия, легенда и РЕАЛНО създаване на Ордена. В задължителен порядък от девет, нещо като група от ДЕВЕТ, ГРУПАТА НА ДЕВЕТТЕ - ПЕЗЕДЖЕД - JED в името на който е кръстен JEDIDIAH - СОЛОМОН. Едните са търсели тялото на Хирам, защо другите да са търсели нещо друго различно от тяло (мощи или каквото е останало от НЕГО). Откриването на помещението под храма е било от изключителна важност за групата на деветте от онова рицарско време. Задавайки си риторично въпросите каква ще да е тази група от хора, какви ще са им интересите от откриването на едни мощи или документи и не на последно място – откъде са знаели къде и какво да търсят? Защото те, Рицарите Тамплиери определено са знаели къде и какво търсят, защото според мен те са били изпратени с конкретен план за действие, различен от светските им задължения по опазване на поклонниците по светите места. Или истината е била, че РИЦАРИТЕ ТАМПЛИЕРИ СА ИМАЛИ СВРЪХ ТАЙНА МИСИЯ в периметъра на СОЛОМОНОВИЯ ХРАМ. Каква ли е била тя, отговорите на тези въпроси се намират напред във времето.

Уникалното развитие на Ордена в последствие доказва правилността на действията на групата хора, вложеният замисъл, точното изпълнение на предварително планираните действия и вложената идея при създавонето на Ордена на Тамплиерите. Единствените изконни правоимащи относно притежанието на тленните останки на "Хирам" са неговите наследници – синовете на синовете на Вдовицата. Символичният Хирам Абиф от масонската легенда - царят на царете СОЛОМОН - JEDIDIAH, СВЕЩЕННИЯТ КИВОТ и не на последно място "библиотеката", архива на СОЛОМОН, записаното познание. Това е достатъчно сериозен повод за създаването на Ордена на тамплиерите чийто първоначален състав от ДЕВЕТ РИЦАРИ не може да е подбиран на случаен принцип. Самите деветима Рицари са принадлежали към това предполагаемо тайно посветено общество, в своя генезис преселници от юдейските земи, египетски народ, НАСЛЕДНИЦИ И ПАЗИТЕЛИ НА ЦАРСКАТА КРЪВНА ЛИНИЯ НА НИСУ - ФАРАОНИТЕ.

Относно дестинацията, която са имали, няма никакво колебание. Те са пратени на правилното място с конкретните задачи. Следейки логичната линия, самият Орден е създаден в служба на „ГРУПАТА ПОСВЕТЕНИ“, от нейни членове предполагаеми ДЕВЕТ "доброволци", която група посветени, като линия е съществувала от времето на ДРЕВЕН ЕГИПЕТ - ОЗИРИС,  от членове на същото високо посветено общество. В процеса на легитимация на Ордена на практика са се легитимирали и хора от "ГРУПАТА" и са си осигурили присъствие във всички процеси на официалния живот по онова време по сила и влияние отстъпващо само на папската институция, но според мен с огромно неофициално влияние и над самата Папска институция - ВАТИКАНА.

Тук ще направя едно пояснение, което трябва да се има предвид, за да се обхване макро-рамката на същинските процеси. Хората от групата са с произход от земите, населявани с израилтяни – евреи, чисти ЕГИПТЯНИ. Самият СОЛОМОН - JEDIDIAH е един от тях НАСЛЕДНИК НА НИСУ и приносител във вените си на КРЪВНАТА ЛИНИЯ НА НИСУ египетските царе ПРОИЗЛИЗАЩА пряко от ИЗИДА и ОЗИРИС. По онова време се е създал съвет от мъдреци, които са взели окончателно решение и са продължили доразвивайки концепцията за разселването на евреите/египтяните по света. Събитията няма как да се разделят. Те всички са според мен съставна част от един колосален за времето си мащабен план, реализиран като официално проявление до известна степен по времето на създаването и развитието на Ордена. Това е довело до предпоставки свещенният Кивот, мощите и познанието да бъдат преместени на по-сигурното вече за тях място Европа – падналия ангел, където влиянието на „групата“ наследници-посветени вече е било достатъчно голямо. Причини доста сериозни и роля изключително важна в генезиса на създаването на Ордена, а в последствие трансформирани в масонството. Основанието за съществуването му не е самоцел просто така, орденът е бил планиран и създаден, за да бъде изключително важна част, аз бих го определил като гръбнака на идеята за и от ЦЯЛОТО при реализирането на идеята вложена при NOVUS ORDO SECLORUM - НОВИЯТ СВЕТОВЕН РЕД.

До тук разгледахме и се опитахме да анализираме легендата според масоните относно Хирам Абиф – Адонирам – Адонай, герой, почитан от масоните като основоположник на тяхната гилдия и традиция. Може би най важната фитура, основополагащият камък в алегоричното съществуване на МАСОНСКИЯТ СВЯТ.

       Както виждаме за Тамплиерите и масоните е важна връзката със Соломон и обстоятелствата около създаването на ДОМ за БОГА, самия храм. Сега да се опитаме да погледнем обстоятелствата от друг ъгъл, вече базирайки се върху писанията, които стоят при масонските сбирки, а именно коранът, тората и библията. Какво е общото между тях? Ами Старият завет, той е базата за надграждане в религиозен план при тези религии.

Според мен на Стария завет можем да се доверим в ОБЩ ПЛАН, като изключим някой свръхестествени неща и ги приемем за метафорично описание на реално притежаване на познание от съвсем естествен (египетски) произход и придаването му на божествен произход чрез директни разговори с Бог. Това се прави с цел да се обясни произходът на знанията и религията и да се придаде автентично еврейски произход на религиозните доктрини. Според мен обаче те са си с чисто земен, древноегипетски произход, което не ги прави по-малко стойностни, стига да не са преиначени до безкрай, в което се съмнявам, защото силното изкривяване на основополагащото религиозно схващане би довело до непоправими вреди за променящите го. И така да се опитаме да използваме божият дар който притежаваме разумът за да анализираме, разсъждаваме и открием истината в ЛЕГЕНДАТА ЗА МАСОНИТЕ. 

Да споменем накратко значението на Храма Соломонов за масоните. Той се явява като основен централен символ при зидарите. Според мен като извод на логични разсъждения всяка новосформирана или съществуваща ложа е своево рода символично повторение  на Храма. Самите те желаят да бъдат с произход от това време и част от събитията случвали се при строежа на Дома Господен. Разбира се има и опити да се  прокара идеята, че масоните са съществували и 4000 години пр. Хр. и самият Фараон е бил начело, но това показва единствено НЕ познаване на историята на Древен Египет. Явно за някой масони прекалено далечният произход е от съществено значение въпреки, че е лишено от историческа логика. Ето и нещо по реалистично което с лекота възприема моето съзнание и не е лишено от никаква логика и преди всичко е документирано. През 1726 година е дебатирана или представена третата степен забележете на среща в Лондон на обществото за музика и архитектура. На тази среща за първи път е споменато нещо което е във връзка с Хирам Абиф.  Нещо повече, в ръкописа на Graham от същата 1726 година се коментира все още една друга легенда за Ной и тримата му сина, която е според мен е първият опит да се даде смислена опорна точка, исторически повод - идея за съществуване на все още ПРОХОЖДАЩАТА ИДЕЯ ЗА МАСОНСКА ОРГАНИЗАЦИЯ. Едва през 1730 година се намира първото официално позоваване на идеята за легендата Хирам Абиф. Това го прави Pricard в своята публикация Masonry Dissected, където все още споменявя и легендата за Ной. Но през 1738 вече имаме едно конкретно изказване на д-р Джеймс Андерсън, който заявява, че според него Храмът вече е завършен. Това заключение може да се тълкува, че при младата новосформираща се масонска организация  всички противоречия са изгладени и имат завършена ПОВОД ИДЕЯ с необходимия произход, назад във времето като основание за съществуване. Тогава вече за Хирам Абиф се говори като за Учителят Хирам, малко по рано наречен Grand Master Hiram. Ако навлезем малко по дълбоко в детайлите около конструирането и реализирането на идеята за масонството ще стигнем до хората с възможности да финансират и доведат до край едно такова мащабно мероприятие. Пак ще се окажем лице в лице със собствениците на колосални за времето си капитали - еврейте, които имат пряк интерес от създаването на една такава мощна и влиятелна структора в световен мащаб. Те които се движат според плана за НАЛАГАНЕ НА НОВИЯТ СВЕТОВЕН РЕД чрез подобни структори имат възможност да привличат и манипулират цвета на интелигенцията на всякъде по света където разкрият масонски ложи. Евтино и практично защото регионалните ложи се самоиздържат от своите членове и гениално, защото членовете си плащат за да бъдат манипулирани. Едва ли на членовете им се разкриват някакви съществени познания, но постоянните и еднообразни ритуали обсебват съзнанието на членовете и ги превръщат в дисциплинирана и послушна маса от хора, стремяща се постоянно към достигане на следващата масонска степен.  
       В духовен аспект като се има вече предвид кой стои зад създаването на масонството и по пътя на логиката, знаем кои го управляват, ако се позамислим по отношение на детайлите около легендата за Хирам Абиф, то със сигурност мога да твърдя, че  ПЪРВОИСТОЧНИКА, ПЪРВООБРАЗА НА ХИРАМ Е ОЗИРИС. Доста съвпадения и аналогий може да се направят с живота, делото и незаслужената смърт при Хирам и ОЗИРИС. Древно египетският народ нарекъл се в последствие евреи и както казахме създатели и управители на масонството са с произход древен египет и предходната аналогия между Хирам и ОЗИРИС не е далеч от ИСТИНСКАТА ИДЕЯ вложена в космогонното схващане на масоните. Ако аз трябваше да проектирам един масонски храм бих повторил Соломоновия Храм, бих вградил ОЗИРИС и ИДИЗА като съзвездия, бих нарекъл всички членове братя и синове на вдовицата. Синове на Вдовицата по линия на ИЗИДА,       която става вдовица при убийството на мъжът и ОЗИРИС от страна на СЕТ и братя защото всички те като ХОР са нейни деца, наследници. Сега при така развитата картина, простичка и напълно реалистична, без грам алегорий и измислици и исторически обоснована всичко си идва на мястото. Древно египетският народ воден от НИСУ - фараон, носители на познанието от древен египет и тяхната космогония с името на бог ДЖЕД, божествената група на деветте, изхода, JEDIDIAH - СОЛОМОН, ХРАМА, ТАМПЛИЕРИТЕ, и чак около 1730 година формирането на идеята за масони, които на практика копират тамплиерите, Париж, Лондон, Вашингтон и още редица опорни точки, като резонанс във времето на едно и също познание от около 5400 години назад във времето от денят днешен.  

Разглеждайки библейските писания относно замисъла, планирането и построяването на храма се натъкваме на интересни и предполагам автентични текстове, които ни подтикват към размисли в противовес с масонската легенда.

Задаваме първия основополагащ въпрос – КОЙ ПОРЪЧВА ХРАМА, КАКВА Е ПРИЧИНАТА ЗА НЕГОВОТО СЪЗДАВАНЕ? Повелята за съграждането на дома господен е на самия Бог, който общува с Давид. Предпоставката за реализирането на идеята я намираме в съчетанието на божественото желание и съгласието на царя. В последствие Давид приема точните указания относно планирането до най-малкия детайл, необходим за уюта и полезността на храма. Създават се и материалните предпоставки за реализирането на проекта Господен.

САМ ГОСПОД дава всички указания относно плановете и съдържанието на храмовия комплекс. В летописи 1 се съдържа основната информация относно този процес. ТОВА СА ФАКТИТЕ СПОРЕД ПИСАНИЯТА БИБЛЕЙСКИ от където произтича, че Великият Архитект на храма се припокрива с Великият Архитект на вселената, АРХИТЕКТА Е ЕДИН И СЪЩ - БОГ.

В Летописи 28:1-21 намираме инструкциите ДАДЕНИ ЛИЧНО ОТ БОГ  на Давид за храма. Така че при тези твърди обстоятелства описани недвусмислено в библията няма как да припишем архитектурата и планирането на храмовия комплекс на определен човек, още по малко на Хирам Абиф. Всеки може да се запознае с подробното съдържание на точките от първа до двадесет и осма от Летописи 1. По долу само ще акцентирам на някой извадки от текстовете за да онагледя твърденията си.
Самият цар Давид по Божия повеля е в невъзможност да построи храма. Заради пролятата кръв от него му е ЗАБРАНЕНО да пристъпва към реализиране на Дома Господен и Бог му нарежда строежа на храма да изпълни наследникът му Соломон, чийто ръце НЕ СА ИЗЦАПАНИ С КРЪВ ЧОВЕШКА.

28:3 „Но Бог ми каза: Ти няма да построиш дом за името Ми, защото си войнствен мъж и си пролял много кръв.“

Интересното в случая е, че много конкретно се споменава изборът, като се визира конкретно Давидовия наследник JEDIDIAH - СОЛОМОН. Избор, направен отново от самия Бог. В летописи 1 гл. 28/5 се конкретизира – „Той избра сина ми Соломон да седи на престола на Господното царство над Израел“.

В следващата точка 6 се казва – „...защото него избрах да бъде Мой син и Аз ще бъда негов Отец“. Този пасаж заслужава внимание и от друга гледна точка. Тук имаме точно определение на Бог-отец и Неговия син. Разсъжденията в тази посока може да ни доведат до интересно предположение за отъждествяване със символа на Светата троица. Дали Давид или самият Бог е отъждествен с Отеца-бащата е въпрос на интерпретация, но безспорното е, че Соломон – ДЖЕДИДИАХ е Неговият, на БОГА син.

            28:10  "Внимавай сега: защото Господ избра теб да ПОСТРОИШ ДОМ ЗА СВЕТИЛИЩЕ: бъди твърд и действувай.

Това са думите от библията чрез които Давид предава Божията повеля относно КОЙ ДА ПОСТРОИ ХРАМА. Тези библейски слова са категоричното доказателство, че СОЛОМОН - JEDIDIAH е избраният. 

28:11 „Тогава Давид даде на сина си Соломон чертежа на притвора на храма, на обиталищата му, на съкровищниците му, на горните му стаи, на вътрешните му стаи и на мястото на омилостивилището.“ 

Цар Давид недвусмисленият източник, проводник на плановете относно строежа, с първоисточник самия Бог. Няма как да има повод за разсъждения в други посоки.

28:12 „… и чертежа на всичко, което прие чрез духа за дворовете за Господния дом, за всички околни стаи, за съкровищниците на Божия дом и съкровищниците на посветените неща.“ Дотук виждаме, че няма и дума за друг архитект, различен от БОГА, дал инструкциите и плановете лично на Давид, а той от своя страна лично ги предава на своя избран и обичан от бога син ДЖЕДИДИАХ - Соломон.

Освен това по-нататък му предава и инструкциите относно цялостната уредба на храма.

До тук виждаме, че в Стария завет се споменава Бог, като първоизточник на архитектурната и другата уредба на храма. Знаем, че древноегипетският, наречен в последствие еврейски народ се е нарекъл Богоизбран народ. Задавайки въпроса как да търсим общата Божествена връзка с нещата, мисълта ми се насочва към следните разсъждения. Лично аз никога не съм чувал гласове да ми говорят и съм свикнал на всяка цена да търся взаимовръзките на процесите и събитията  в обхвата на реалните човешки възможности, стъпил здраво на земята. Единствено се доверявам на чувството си, но в последствие се стремя да го “докажа” с реално обозрими факти. Правото на еврейският народ да се нарече БОГОИЗБРАН НАРОД не оспорвам. Даже съм съгласен до голяма степен с техния изказ, но по моя причинно-следствена връзка. Те имат това право защото според мен при изхода им от Египет, те са  предвождани от автентична фараонско-жреческа кръвна линия, начело на египетския народ при изхода е стоял НИСУ - ОТ ЦАРСКИЯ РОД НОСИТЕЛ НА КРЪВНАТА ЛИНИЯ С НАЧАЛО ОЗИРИС. Простичко казано са били ИЗБРАНИ от НИСУ - фараоните, а както знаем НИСУ е пряк наследник на Бога ОЗИРИС който в земния си път също е бил НИСУ  и по тази презумпция еврейският народ не без основание се нарича Богоизбран народ. Да припомним и с кого е отъждествяван ОЗИРИС  с ДЖЕД - JED и името на строителя на храма JEDIDIAH от бога възлюбен - СОЛОМОН. Владеенето на уменията относно строеж на Дом за Бога са със същия произход, ДРЕВНО ЕГИПЕТСКОТО ПОЗНАНИЕ. Плановете за построяването на Соломоновия храм са били известни на водачите им, които както казахме са представители - преки наследници на ОЗИРИС по кръвна линия и по право.  Не бива да се търси свръхестествен произход на словосъчетанието БОГОИЗБРАН НАРОД. 

Колкото и силно да е желанието на масонските общества да се свържат по някакъв начин с планирането и строежа на храма, самата библия не им дава такава възможност поне по това направление. Още повече, ако направим една простичка съпоставка между калфи, чираци строители и майстори строители във времената и погледнем сегашния състав на богати и презадоволени членове на ложите, едва ли имаме толкова драстично изкривяване на идеята за гилдиите. Сигурен съм, че сред тези братства има множество което притежава чистия стремеж към познанието и полага усилия за усвояване и развитие на същото. Към тези членове на ложи изразявам своята почит и уважение, защото няма нищо по благородно от човек достатъчно финансово независим и усъвършенстващ духа в себе си.  

Да видим какво може да се е случило тогава в онези далечни времена?

Давид и Соломон, първият в пряка връзка с бога, СОЛОМОН - JEDIDIAH избран от самия бог за негов син и много важно нещо – „ЦАР НА ИЗРАИЛ ДОВЕКИ“.

         Само, че има една съществена подробност под условие в 28:7 се казва „И ако постоянства да изпълнява законите Ми и наредбите ми“.

В Библията се проследява една интересна и не много богоугодна линия на поведение на Соломон след 45-ата година от неговия живот. В следващите години от своя живот той се отдава на не Богоугодни дела. Тези негови действия се характеризират от светото писание като многоженство и идолопоклонничество. Описани са увлеченията му по жени от други народи като моавки, амонки, едомки, сидонки и хетейки, въпреки забраната от страна на Бог да не го допуска – „Не влизайте при тях, нито те да влизат при вас, за да не преклонят сърцата ви към боговете си. Към тях Соломон се прилепи страстно.“ По-нататък се говори за отдаване на почит към Астрата и Мелхом и други  не праведни идолопоклонничества. Тези действия на царя са отчетени като не богоудобни действия, явно прекъсване на правата линия на поведение от страна на СОЛОМОН, следвана до определен момент, по всяка вероятност до след завършване на Храма.

Сега да се опитаме под формата на метафори да осмислим идеята относно Соломон и Хирам Абиф от гореописаната според масоните легенда, Хирам който забележете, в летописи 2   4:11 свършва изработването на работите, поръчани му от Царя за Божия дом в ЯВНО ДОБРО здраве.

Както видяхме, плановете и строителството е било изцяло в ръцете на Соломон. Цар с изключителни заслуги към народа на Израел и колкото и странно да ви звучат думите ми, с изключителен принос към цялото човечество. Може би най-високо ценения от всички и почти сигурно не би било прекалено, ако го наречем Цар на Царете. Другата подсилваща фактология е в избирането му от страна на самия Бог за негов син. Той е цар на царете и син Божи - JEDIDIAH. Той е и строителят на храма, проектиран лично от Господа. Какво повече да се желае от един човек, ходил по земята, дали делата му не са достойни за осветяване?

Да, според мен и за по-неосновополагащи действия люде са били обявявани за светци, даже Соломон по право трябва да е нещо повече от светец. Тук ще вмъкнем едно доказано творчество, всички писания на Стария завет. За християните и мюсюлманите книгите от Стария завет са общи, както казахме. Значи почитта към тези книги е неоспорима от най-мощните религиозни общности в света. Масоните при своите ритуали използват и корана и библията и тората, при тях религиозната принадлежност е свободен избор. Но вече и при трите групи почитта към Стария завет, където се случват гореописаните действия, са общи  – пресечната точка. От тук следва да приемем, че признателността и почитта към Соломон е недвусмислена, същото е и отношението им спрямо строежа на храма. Факт е, че старите книги са разделени на ДЖ - J писания, Е писания и Д - D писания (виж филма на Дискавъри относно историческото доказване за съществуването на цар Давид и цар Соломон, които потвърждават библейските писания). Сумарно прочетени по реда си, буквите на писанията образуват думата JED - ДЖЕД – директна препратка към корените в Египет, като историците доказват, че тези писания са творени в промеждутъка от 990 г. пр.н.е. до 600 г. пр.н.е. по времето на Давид и Соломон и след това. Самият Соломон е дарен с името ДЖЕД ИДИАХ - JEDIDIAH – обичан - възлюбен от БОГА и е бил признат за син Божи. Това означава, че е препоръчително да концентрираме вниманието си върху житието и делата на цар Соломон. Както видяхме от библията, майстор Хирам си е свършил работата жив и здрав. Тогава възниква въпросът кой умира и кога, та поводът смърт да се използва като метафора сред масоните, за да осмисли тяхното съществуване. Моята теория се изгражда на база реални библейски текстове стигнали до наши дни, превърнати в метафори, които са в основата на масонството и използвани от тях.

Проектиране на храма е от Бог (ползване на автентично древноегипетско познание относно как се строи подобен храм). Давид е приемник (пряк наследник и на тези знания). Соломон е изпълнител и Божи син със всички привилегии, произтичащи от тези факти. Превратният момент от живота на Соломон е когато той отстъпва от правата вяра, според личната повеля на Бога. Според мен това е пресечната точка и символизмът, застъпен при метафоричното тълкуване на легендата за Хирам Абиф. Никой не може да заличи делата на Соломон, съграждането на храма и факта, че е син на Господа, но никой не желае да го оправдае за неудобните му действия впоследствие, отстъпване от вярата чрез неговите не праведни действия през остатъка му от живота след завършване на Храма Господен. Затова е по-добре да бъде “умъртвен” символично в самия край на праведния си живот и върху от символичния му гроб да пониква акациево дърво (основен символ и на ХОР, също както знаем син на Бог - ОЗИРИС, което не е случайно съвпадение), от чиито клони да излети огнена птица може би феникс, може би символично крилатата богиня ИЗИДА, изпълнила ритуала по прераждането-обожествяването.

Защото няма как, колкото и изкусен майстор да е бил Хирам, да е имал отношение със Савската царица и нещата да стигнат до там, че да има наследник от нея при наличието на такава велика фигура като цар Соломон. Защото няма как, въпреки уменията си, Хирам да бъде наричан Адонирам – Адонай, обожествяван при наличието на Божия син ДЖЕДИДИАХ - JEDIDIAH - СОЛОМОН, признат лично от Бога. Защото няма как наследниците на Хирам да бъдат обявени за светци, когато единственият в пряка връзка с Бога – негов син е Соломон, продължител на кръвната линия (автентична фараонска кръв). Защото както видяхме от библейските текстове Хирам няма нищо общо с плановете относно архитектурата на Храма и уредбата му в последствие. Защото според текстовете от библията Хирам завършва управлението и организацията на строителството в ПРЕКРАСНО ЗДРАВЕ, за което е възнаграден парично от Соломон. Според текстовете на светото библейско писание на масоните им се отнема и най малката разумна възможност да асоциират Хирам и да го свържат със заслугите които му приписват, нямат никаква опорна точка.

Защото няма как, колкото и майстор да е бил Хирам, друг освен Божия син Соломон, след смъртта си да е погребан под олтара на божия храм според легендата. И най наивните кътчета от мозъка ми не могат да допуснат Хирам да е бил погребан в Храма. Символичната смърт на Соломон превръща веднага Савската царица в символичната вдовица и всичките му наследници в свято наследство (на друго място ще разгледаме въпроса за синовете на вдовицата). Кръвна линия, която се опазва през вековете съвсем основателно.

           не ви лъжат очите - това е Етиопска Фреска изобразяваща

                        САВСКАТА ЦАРИЦА                     

         Не бива от този контекст да се изваждат и плановете за завладяване на света - НАЛАГАНЕТО НА НОВИЯ СВЕТОВЕН РЕД, които цар Соломон (ПРОДЪЛЖАВА) развива и завещава на израилтяните. Конструирането или доразвиването на идеята сигурно е било плод на деветима или тринадесет мъдреци заедно с царя, деветима е символична цифра, която употребявам като част от легендата за деветимата майстори, които са намерили тялото на Хирам и са го погребали под олтара. Тези планове са включвали достойни за уважение действия, които са били възможни само при условия на опазване на тайната и желязна последователност във времето. Задължително условие е било разселването на богоизбраният народ, носител на познанието по света и срастването им с другите народи, защото в противен случай е било невъзможно завладяването на земята. Това е задължителна предпоставка за създаването на невъзможност да бъдат унищожени физически преките носители на НИСУ - ФАРАОНСКАТА КРЪВНА ЛИНИЯ. Основната цел е било златото, така наречено плът от Бога. С нарастване на придобитите количества злато е нараствала и мощта на народа им в пряк и преносен смисъл. Явно думите на Соломон са били „Който владее златото на земята, Той ще властва над нея и ще се ползва от Божията благодат“.

Това е другата страна от мъдростта и прозорливостта на Соломон, заради която той ще бъде вечно почитан и никога никой не ще оспори мястото, дадено му лично от бога до него като НЕГОВ СИН. И всичко, което се прави, ще бъде в негова чест и почит според мен заслужено.

И почитта му ще се отслужва от посветените, а те са направили така, че и другите да го почитат. Дали чрез отъждествяване, чрез символика или други похвати нека всеки да разсъждава.

 Едно  е сигурно, че името му е Мирен - МИР, обичащ мира, и той принадлежи на света и никой не може да го обсеби за себе си. Но този, който ползва мъдростта и повелите му е мъдър и умен, а този който не ги ползва, е глупав и сляп. Затова никой не е виновен за слепотата на слепите, а мъдри са виждащите и черпят от мъдростта му и прави са,  че старателно пазят мъдростите от слепите, които не правят нищо, за да прогледнат.

   Търсенето на познанието е процес, който изисква усилия, а голяма част от човечеството не желае да положи усилие да провиди мъдростта, после да положи усилието да я развие и още по-голямото усилие да я задържи с постоянството си. Защото търсенето на мъдростта не е лежерно движение по течението, а движение в течението, според законите на всемира неразделна част от който сме и ние всички.

Соломон е този, който приема, следва и завещава на бъдните поколения връзката с древен Египет и неговите познания. Моите разсъждения не се опитват да докажат нищо, а просто да следват нормалните и логични действия на хората, макар и преди толкова много години. Те със сигурност много са приличали на нас, защото ние сме просто техни наследници.

Дали са верни, не твърдя, твърдя, че заслужават внимание и прочит и нека богинята на разума и сърцето на всеки, докоснал се до тези редове, отсъди за себе си вижда или не вижда смисъл, същественост и правота в разсъжденията.