ИСТИНСКОТО ИМЕ НА ЦАР СОЛОМОН

СОЛОМОН-ДЖЕДИДИАХ И ЛУВЪРА     

НЕ ЩЕ ДА ЖЪНЕШ ТИ 

АКО СЕМЕТО

В РЪЦЕТЕ ТИ СЕДИ

ПРЕСЕЧНА ТОЧКА

Нищо в процесите на живота не се движи по идеални прави.  Те, процесите винаги се преплитат в една огромна плетеница като паяжина, обединявайки видимото и невидимото с преки и косвени връзки. Едното винаги е във връзка с другото, колкото и на пръв поглед нещата да нямат пряко отношение едно към друго. По този въпрос обобщаваме „ЕДНОТО ВИНАГИ Е ВЪВ ВРЪЗКА С ЦЯЛОТО“.

Предположенията и опитите да обясним ДЖЕД ни показаха същественото значение на амулета и неговото изначално божествено съдържание. Логичният въпрос защо нищо не се знае и обсъжда в наше време за този символ, е с два основни възможни отговора. Човешкото съзнание е заспало и е дало възможност на праха на времето да формира дебел слой върху познанието за ДЖЕД. Втората възможност е нарочно и целенасочено скриване на понятието за същността на ДЖЕД. Разглеждайки второто  предположение определено група от хора не желаят името ДЖЕД да се свързва с божественото и да се употребява като име със съзнателно влагане на тази концепция за БОГ в нейното всеобхватно съдържание.

Име на кое и какво?

След поредица от неуспешни опити да свържа понятието ДЖЕД с нещо, каквото и да било след разпада на египетската цивилизация, през 2009 година ми донесоха доста фотографии от Лувъра. Една от тях ме порази, с това което видях на нея. Зала 28 от секцията за египетската експозиция притежава един уникално изрисуван таван. Сцената е разговор на Йосиф с фараона преди излизането на евреите от Египет.

През 1826 г. при Шарл Х, архитектът Fontaine проектирал девет (по една за всяко едно присъствие в ДЖЕД-JED) стаи на първия етаж. За целта са наети най-добрите за времето си художници, които да изпълнят проектния замисъл. Сцената в зала 28 е изпълнена от Александър – Дениз Абел де Пужол (Abel de Pujol) 1785-1861г., ученик на Жак-Луи Давид. Концепцията е Египет по времето на Моисей. Сцената на тавана е как Йосиф тълкува сънищата на фараона за спасяването на Египет. Не тази сцена привлече вниманието ми в залата. В четирите и ъгъла на тавана има по две странни на вид сцени за непосветения поглед. Гола жена и мъж (асоциация с Адам и Ева, изначалното) клекнали един срещу друг държат рогове на изобилието, от които бликат плодовете на земята или гирлянди от същите. Тази приказна картина, съдържаща в себе си олицетворението на флората и човешкото присъствие на земята, се случва за централната фигура на композицията. Бях невероятно приятно изненадан, виждайки достопочтенния ДЖЕД на това място и как земните блага му се принасят като дарове от коленичилите човеци. Да, цялата тази библейско-приказна сцена беше създадена в почит и безкрайно уважение именно към ДЖЕД и на фона на знаковата за еврейския народ сцена, заемаща целия таван. Като че ли това се е случвало под знака на ДЖЕД – БОГ и с НЕГОВАТА благословия. При наблюдаването на рисунъка няма да са много отговорите на въпроса какво е ДЖЕД, който заслужава земните блага да му се сложат в нозете от една Ева и един Адам.

Под коленете на двете фигури се виждат съдове, от които блика животворяща вода. Самият ДЖЕД е изобразен като че  ли от злато, което ни препраща към текста от глава 155 от книгата на мъртвите. На образа е сложена и панделка, с която интуицията ми подсказва, че се прави неразривна връзка между ДЖЕД като съдържание и Изида като присъствие до, около или като част от Него. Панделката е добро интерпретиране на възела на Изида. Двете в съчетание, както споменахме, са от дълбока древност при колоните в храма на Хиераконполис около 2686-2648 г. От ляво и дясно на ДЖЕД, се забелязват две ленти, които аз асоциирам със змията. ДЖЕД царя Змей и създателят на змията.

Залата е изографисана през 1827 година, по поръчка на властимащите масони-евреи по онова време във Франция.

Присъствието на ДЖЕД, изографисан в Лувъра, подсилва усещането за нещо специално в този образ. Това потвърждава и доказва верността на предположенията ми в тази посока и дава само по себе си нова опорна точка за развитието на идеята. Макар и случайно, аз все пак открих това, което търсех, присъствието на ДЖЕД след разпада на египетската цивилизация. Тази сцена показваше едно, познанието за единната божественост не бе изчезнала безвъзвратно, а просто бе трансформирана и умело прикривана от непосветените очи през достатъчно дълъг период от време. Което означава, че почитта към ДЖЕД от страна на посветените никога не е преставала да съществува.

На следващата снимка виждате сцената с ДЖЕД от зала 28 в Лувъра. Разположена по две във всеки ъгъл на тавана общият им брой е осем, включвайки основната сцена на тавана получаваме сбор от девет основни изображения. Тази символична деветка е от изключителна важност за посветените, изразител на почит и преклонение пред деветката на боговете.

Притежаваните опорни точки, подредени в хронологичен порядък до момента, са ДЖЕД в ранен Египет, храма на Соломон и рисунъкът в Лувъра в Париж. Накратко – Египет, Соломон и Париж. Тръгвайки по пътя на разсъждението за връзката между тези опорни точки можем да добавим следните тези.

Древното египетско познание в определен период е  обвито в тайнство. Възможна причина може да бъде вид династически катаклизъм.  Пренасяне на познанието в Юдея, негов разцвет и пълно осмисляне при Давид и Соломон. Разселване на евреите в света, особено важна група от тях в Европа и по-точно земите на днешна Франция. Орденът на тамплиерите, основан именно в тези земи, присъствието му в светите земи – храма на Соломон. Впоследствие – изключително бурно развитие на ордена, може би заради откритото и донесеното във Франция под формата на артефакти и познание. Мощно развитие на масонството най ярко изразено пак във Франция. В днешен Париж  масонско-еврейски символи в изобилие. В последствие ще се спрем подробно на темата еврейско-масонски Париж.

Сега продължаваме в посока ДЖЕД. Базирайки се на доказателствата за значимостта на понятието ДЖЕД и свързвайки ГО с понятието изключително важен символ от първостепенно значение в Египет, намирайки ГО  и в еврейско-масонски Париж, се връщаме при цар Соломон.

Бях си поставил за задача да открия нещо, което да причислим към връзката ДЖЕД през онзи времеви отрязък, преди, по време или след построяването на храма. Всичките ми усилия бяха напразни и такава връзка не се откриваше пред очите ми. Една вечер, ровейки историите около библейското писание за събитията около строежа на храма, попаднах на раздел Царства, от книга втора на Библията. В глава 12/25 прочетох следния текст:

„25….. и прати пророка Натана, и той го нарече: Иедидия, според словото Господне.“ Обяснението долу за Иедидия бе – „от бога обикнат“. Това име го чувах за първи път през живота си и не предполагах на какво съм попаднал. Нещо ме провокира да потърся тълкувание на името. След проверка на английските варианти на библията бях поразен от изписването на името Соломоново, дадено му от пророка Натана, по заръка на Давид. Ето как се изписва автентичното име на Соломон, дадено му лично от Бога чрез пророка – JEDIDIAH. JED е името на египетския ДЖЕД – БОГ. Съвпадението бе уникално, JEDIDIAH - ИЕДИДИЯ - СОЛОМОН, ТОВА беше нещото, което ми липсваше – ПРЕСЕЧНАТА ТОЧКА. Нещото, което  знаех, но не можех да го покажа и ето самата библия го показа по един безспорен начин и същевременно странен. Защо наистина е само тук, само на това място? Разбира се, аз знаех отговора и не го приемах като нещо изненадващо. Това е продиктувано от „необходимостта“ и желанието от страна на „посветените” да запазят скритото познание за Господ от очите на другите. За сравнение ще дам други примери за скриване на познанието - Jerusalem, Jehovah,  Jesus, Jewish, Jewry  - без видимо усилие се забелязва отдаването на съвършена почит към БОГ, чрез запазване на първите букви от името на БОГ - JED и всичко това съотносимо единствено към еврейската общност, от която допускам по голямата част нямат тази привилегия като прочелите тези редове да са от посветените в това СКРИТО ОТ ПОГЛЕДА НА ВСИЧКИ ПОЗНАНИЕ. Това познание се ползва от рязко ограничен кръг от хора единствено по високите етажи на еврейската йерархия.

       Интерпретациите на името Jedidiah са: „Господ Го обича“, „възлюбен от Господа, защото господ обичаше детето“, „Възлюбен на Йехова - Jehovah“. В летописи 1 гл. 28/5 се конкретизира: „Той избра сина ми Соломон да седи на престола на Господното царство над Израел“.

В следващата точка 6 се казва : „…Защото него избрах да бъде Мой син и Аз ще бъда негов Отец“.

Самият Бог е Отеца, но безспорно Соломон –ДЖЕДИДИАХ е Неговия син. Считам, че повече от това не е необходимо относно тълкуванията, защото имаме твърдо покриване на две основни неща.

Първото е Господ, Йехова (JE - hova ), второто е обичта му (пак на господа) и признаването му за Негов син „JED – IDIAH“. Нека се опитаме да разберем кое от думата ДЖЕДИДИАХ е името и кое е състоянието на бащинска любов. От търсенията до тук относно съдържанието на понятието ДЖЕД мисля, че от само себе си ще се наложи възприемането на пряка връзка между Господ и ДЖЕД - JED, а ИДИАХ е бащината обич, с която Господ го дарява.  Ако и това логично обяснение – твърдение е вярно, то тогава всички доказателства отново сочат и затвърждават убеждението, че истинското име на Бог е ДЖЕД.

Да, аз точно твърдя, че истинското автентично име, което не подлежи на подмяна на БОГ, е ДЖЕД.

В доказателствата, когато разглеждахме „пе зе ДЖЕД“, ние освен група на деветте, сме могли да я наречем и БОЖЕСТВЕНА ГУПА – ГРУПА НА БОГА. Това трябва да ни изостри сетивата до краен предел, защото разполагаме с истинското съдържание на БОГ.

Това идентифициране на името и самия Бог с фигурата ДЖЕД, според мен, ще даде тласък на нов истински прочит на голяма част от египетските древни писания. Защото ДЖЕД присъства от ранен Египет в писмените послания към нашите поколения, не прочетени и необяснени според истинското им значение. От този момент насетне египтолозите ще имат нелеката задача да преосмислят на ново текстовете от древността и да ни дадат една по-истинска и пълна картина относно теологията през онези далечни времена. Със сигурност ще научим повече за НЕГО, изначалния БОГ-ДЖЕД.

И, така Господ обича Соломон – ДЖЕД ГО ОБИЧА. Продължавайки с анализа виждаме, че името ДЖЕДИДИАХ никога повече, по никакъв начин освен тук на това място в глава 12/25 не се споменава. Това допълнително подсилва усещането за тайнственост и форма на скриване. Както споменахме нежеланието от страна на посветените съставители на стария завет да споделят истинското име на Бог с други люде е странно.  Аз не мога да дам разумно обяснение освен, ако познанието относно истинското име няма да донесе някаква форма на предимство на ЗНАЕЩИТЕ ГО, пред останалите не знаещи името на БОГ (подобно на ИЗИДА когато е трябвало да възкреси ОЗИРИС в една от легендите  и е трябвало истинското име на Бог за да изпълни процеса на възкресение). Самият факт, че това име се е опазило толкова дълго време далеч от очите на хората, е форма на доказателство на моето твърдение.

Знаещият името МУ, почитащият ГО, наричащият ГО с истинското име, служещия МУ ще бъде равен на НЕГО и ще бъде от НЕГО обичан. Звучи логично нали?