Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.12.2011 09:32 - "Secret plan ancient Egypt Paris" -ТАЙНИЯТ ПЛАН ДРЕВЕН ЕГИПЕТ ПАРИЖ ПИСМО 1
Автор: jedidiah Категория: История   
Прочетен: 7413 Коментари: 0 Гласове:
3

Последна промяна: 06.10.2012 16:13

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

 image

 The true name of God?

What was the Ark of the Covenant - הברית, κιβωτός ?

Where are the relics of King Solomon - JEDIDIAH?

PARIS - NEW JERUSALEM OF EARTH.

JED, King SOLOMON - JEDIDIAH, IZIS - Sirius, OSIRIS - ORION IN PARIS.
All the answers here and now in book "Secret plan ancient Egypt Paris" - Lyubomir Petkov


НАУЧНИТЕ СРЕДИ НЯМАТ ЕДИННО СТАНОВИЩЕ ЩО Е ДЖЕД???

ТОВА УМИШЛЕНО ЛИ СЕ ПРАВИ ИЛИ Е ПЛОД НА НЕ ПОЗНАВАНЕ НА НЕЩАТА???

АКО СЕ КРИЕ ПОЗНАНИЕТО ЗАЩО СЕ ПРАВИ???

ПОСВЕТЕНИТЕ СЪС СИГУРНОСТ НЕ ЖЕЛАЯТ НИЕ ДА ЗНАЕМ ТОВА.

There are no uniform scientific OPINION WHAT IS Jed?? 

This deliberately YOU DO OR NOT RESULTING FROMUNDERSTANDING?? 

When hiding KNOWLEDGE WHY DO??

PROFICIENCY KNOWLEDGE certainly not wants us to know this. I offer solution to this issue.
 

ПИСМО ПЪРВО

FIRST LETTER

Предисторията – ДЖЕД - JED                     

            Много е важно сърцето,

 духът и разумът ти

да вярват в ЕДНО.

 
              Да ореш, е да

 си готов да сееш.

 

 Да сееш, ти трябват семена.
                                                 ДЖЕД - JED

 image

           На снимката виждате фигурата на ДЖЕД-JED, както са го изобразявали в Древен Египет.

        ДЖЕД, за който специалистите по египтология и изследователите на древно египетските религиозни практики нямат категорично становище, ЩО Е ТО. Няма дори и превес на отделна теория за съдържанието и посланието което носи в себе си. Общо взето теорийте са балансирани по отношение на брой привърженици. Единодушното мнение на всички учени, което може да се каже категорично без разногласия сред академичните среди, е, че това е праисторически символ – амулет, вероятно много време преди създаването на династичен Египет. С две думи ДЖЕД като символ е част от съществуващата реална предистория.


         
„Всяко  ръкотворно нещо има своя смисъл и е носител на някакви идеи, търсения, съдържание и послание вложени в него от човека творец”.

В търсене на моята истина за ДЖЕД, успях да се запозная със съществената част от мненията на учените за НЕГО. За съжаление нито едно от тях не покриваше моето усещане за по- дълбокия смисъл на тази за мен магнетична фигура. След прочит на поредната идея и израз на мнение по отношение на съдържанието и смисъла на символа у мен оставаше една неудовлетвореност и твърде не пълна картина. Сърцето ми отхвърляше всички известни писания по тази тема. Съзнанието ми изграждаше съпротива срещу писаното до момента и формираше свое усещане за нещата, довели ме до провокативни въпроси и път на проучване относно ДЖЕД. Лично моето усещане в онзи първоначален етап на проникване в дебрите на древно египетската космогония беше, че в този случай имаме вложени изначална мъдрост, сила и пряка връзка с божественоста, която можем да препратим директно към времето на сътворението, свързано с човешкия род и нашия Създател.

Самият символ не наподобява нищо познато от естествената заобикаляща ни среда. Той е сложна геометрична фигура и няма как да се е появил спонтанно, от самосебе си. Не допускам, че на случаен принцип е проникнал в духовния свят на човека. И в един момент да се превърне в амулет и символ на Сокар и Птах, а на последващ етап на развитие на египетската космогония самият ОЗИРИС да се отъждествява с ДЖЕД. При всички случаи при създаването му в онези древни времена е вложена нарочна мисъл, познание и определена концепция. Едва ли древните ни събратя са искали да ни покажат чрез една доста сложна, конфигурация определено незначително схващане. Сложноста на фигурата ДЖЕД предполага и сложна конструкция на мисълта. Четирите диска в горната част, подредени на равни разстояния един от друг, обемът, градацията във вертикалната плоскост говорят за сериозни умозрителни вложения. Създаването на толкова сложен амулет в никакъв случай не трябва да отдаваме на случаен принцип и да се опитваме да го обясним с прости думи. Затова моето заключение е, че ДЖЕД е действително праисторически символ- амулет, пряко свързан с изначалното въобще, онова първото начало, директно свързано с нас на родната земя, родната слънчевата система, родната галактика и родният космос, всемир творение на нашият Създател, Божественото начало.

Търсещият намери пътят, остана само да го извърви”

ДЖЕД според мен заслужава по-задълбочено проучване и  подходът не трябва да бъде стандартен. Същевременно ще бъде грешно изцяло да се доверяваме на традицията, защото не знаем в различните периоди дали тя е правилно пресъздадена. Дали това което е стигнало до нас е автентичното и всичко. Тук трябва да се подходи на чисто и да се инвестира малко логическо мислене, което да  продължи до наши дни. Ако в разсъжденията си спрямо НЕГО се изправяме пред забравено познание, не бива да откриваме нищо относно този амулет или думата ДЖЕД  във времето след древен Египет, забравено, не практиващо се, извън всяка употреба познание. Наистина забравено. Ако се сблъскваме с нарочно скрито познание, то шансовете да го преоткрием във времевия отрязък до наши дни не са на наша страна, но все пак е по-добрият вариант, защото можем да попаднем на нещо индикативно, подсказано или пропуснато по невнимание. Скритото познание означава, че то съществува, практикува се от повече от един човек, но се пази от погледа на странични наблюдатели и остава под контрола на тайни пазители.

image

                   Понеже връзката между този амулет и мен се случи още при първата ни „среща”, аз приех това за моя лична кауза, без оглед на това колко време и средства ще трябва да инвестирам за да стигна до ИСТИНАТА, моята истина за ДЖЕД. Знаех само, че ако съм прав, нещата неминуемо ще се случват в полза на моите усещания за ДЖЕД. Чувствата и подхода ми към конкретната ситуация ми позволиха да подходя изцяло в духовен план на нещата, без и най малка нотка на комерсиализация на мисълта, дивиденти не се очакваха.  

Когато тази фигура  привлече вниманието ми, се наложи да издиря максимално голям брой фотографии на символа, за да добия по-пълна представа за неговата визуализация. Посетих Британският Музей в Лондон и Лувъра в Париж, жаден за изображения на ДЖЕД и някакъв текстови материал в подкрепа на идеите зародили се в съзнанието ми. Установих с учудване, че това е едно доста често срещано изображение. Дори видях изображения и фигури, на които самият ОЗИРИС беше отразен като достопочтен ДЖЕД с царските атрибути. 

image

 

В периода на проучване реших да проектирам и изработя  ДЖЕД. Задачата се оказа не толкова проста. Майстор по обработка на металите девет дни се трудеше върху изработката, в която бях вложил точно определени размери. Размерите ги определих като се съобразявах да са подчинени на девятката до милиметър. В крайна сметка фигурата се получи и когато за първи път я взех в ръката си, помислих, че това може би е първият създаден ДЖЕД от над две хиляди години

image

Създаден от човешка ръка нарочно заради самия НЕГО и в негова чест. по определени размери, от месиннг. Наистина бях впечатлен от блясъка и визията, която притежаваше ДЖЕД. Усещането беше прекрасно, държейки ГО в ръка, аз вече бях сигурен в своята правота, за първи път видях ДЖЕД на живо. Стана ми приятно и малко мъчно, защото все пак познанието и тълкуванието за този магически образ, беше непонятно все още за мен достатъчно размито през дебрите на вековете и все пак усещането за нещо велико не ме напускаше. 

Прилагам снимка на вторият ДЖЕД, изработен по моя поръчка от полускъпоценен камък, зелен оникс, рядка разновидност на този камък, произхода на материала е от района на Бергама / Пергамон / в Турция.

image

 Интересена е и фактологията, че въпреки неговата значимост, няма точна и конкретна информация от древните Египтяни, оставена за нас. Дали това е умишлен процес по тъмен и неясен план на някакво тайно общество или просто е плод на случайно пропадане във времето на точната информация за НЕГО? Дали преди хиляди години в реално време, когато самият Нису - фараон лично е теглил с въже колоната с ДЖЕД при ритуала повдигане на ДЖЕД, пред очите на жреците, семейството му и целия народ, е знаел точно какво дърпа след себе си? Осъзнавал ли е какъв е смисълът и защо е необходимо да изпълнява този ритуал? По пътя на логиката тази чест можеше да се окаже и на десетки други важни символи и Богове в египетския пантеон от божества, но не.  Логичният отговор е – да, това е изключително важен символ, който е съдържал в себе си нещо, което е над самия фараон, който засвидетелства това чрез лично служене на съдържанието ДЖЕД при изпълнение на ритуала по издигането на ДЖЕД. Дали по този начин лично Нису не е засвидетелствал своето уважение и преклонение пред нещото, което е над него и същевременно е повече от всяко друго божество и чрез чиято воля той самият е фараон? Дали не става дума за това, което си мислим в момента, че единственото нещо, което е над фараона и по чиято воля фараонът е фараон, е самият БОГ – ТВОРЕЦ на всичко в едно с основните си девет божествени проявления. Дали от НЕГОВАТА подкрепа се нуждае фараона при акта на коронясването му, та отново се почита ДЖЕТ и се въздига. Да, бих казал, определено фараонът е знаел какво прави и е бил убеден в правотата на своите действия. Но явно след определен етап на развитие малцина са били посветени за същността на ДЖЕД. Много ограничен кръг от хора, начело с Нису - фараона, са имали истинското познание за ДЖЕД. За да се стигне до момента когато обожествения ОЗИРИС да го изобразяват като достопочтен ДЖЕД
Неоспорим факт сред египтолозите е констатацията, че ДЖЕД е неразривно свързан въобще с концепцията на царската власт, власта на НИСУ......, но нямат единно становище какво означава и странен разнобой в предположенията?????????

 Чрез последващите редове ще ви запозная с основните предположения относно значението на ДЖЕД, изказвани от изследователи на древноегипетската история и религиозни практики от онова далечно време.

„...Произходът на този символ с форма на колона се губи в праисторията. Приема се, че е бил само ствол на дърво с изсечени клони, който според Море имал връзка с дървото от Библос, където е било затворено тялото на Озирис. Първоначално символът се е свързвал с култа към Сокарис (Сокар) – примитивно божество от тиванския некропол, но както личи, се е превърнал в атрибут на Озирис, когато той е заменил Сокарис. 
       Най-старият запазен ДЖЕД се възправя върху гранитна колона от храма на Хиеранкополис и съществува от времето на Хасехемуй (добавка от автора – последен цар от втора династия.около  2700-2686 г. пр.н.е.), като там е в съчетание с възела на Изида стоящ на съседна колона. Но символът е още по-древен, защото го откриваме в имената на Мендес – ДЖЕДЕТ и на Бузирис – ДЖЕДУ, тези две средоточия на култа към Озирис били и градове наДЖЕД, който според Море е бил знамето на привържениците на Озирис в додинастическата епоха.

По отношение на древния град Бузирис – ДЖЕД находящ се в делтата на Нил,  като подкрепа на моята теза ще спомена следното. 

извън цитата - "Името Бузирис е наложено от гърците, древно египетското название е било BW-WSR което на практика е било съкращение от Pr-Wsr-Nb-Ddw което се четяло ПЕР  УСЕР  НЕБ  ДЖЕДУ - КЪЩА НА ОЗИРИС, ГОСПОДАР ДЖЕДУ, другото име с което наричали града е ДЖЕД". Знаем, че четенето в древните времена е било от дясно на ляво и влагайки моята идея твърдение, че ДЖЕД е всеобхватният символ, образ на БОГ, то превода на текста ще звучи по един доста интересен начин.  БОГ ВЛАДЕТЕЛ НА – „ДОМЪТ, МЯСТОТО, ГРАДЪТ.  Или с една дума за по точно разбиране на вложения смисъл ще направя една ТОЧНА аналогия. Това е град, където има изграден дом - храм за БОГ и този град е единствено и само изграден в Негова чест и име. Странно, но вече не се ли ориентирате в определена посока защото моето скромно мнение е – Този град БУЗИРИС – ДЖЕД -
JED е първообраза на добре познатия ни JERUSALIM, със своя Дом – Храм за Бог наречен Соломонов Храм.

JED – JEDUSALIM – JERUSALIM, но нека да продължим пътя на търсене защото все още моето усещане за ДЖЕД – всеобхватен образ, символ на БОГ е само едно недоказано твърдение въпреки видимите белези и предпоставки за това.

            Да направим извадка в синтезиран вид на основните предположения, които касаят ДЖЕД. Както разбираме от гореспоменатия текст, научните среди се обединяват около становището, че ДЖЕД е слънчев символ, отнасян към Птах, ТОЙ е и СТЪЛБ на стабилност, свързан с Озирис.


            Това което виждате на снимките долу, на практика е Царския жезъл с ДЖЕД, който в този случай е надграден с Анкх - символа на вечният живот, от ДЖЕД произтича вечният живот, това е може би скритото послание вложено в символите в ръцете на бога ПТАХ. Това са Божествени атрибути които са в ръцете на Бога, които го идентифицират и легитимират пред света. Чрез тях Птах ни кязва нещо повече, че чрез достойният носен от Него образ на ДЖЕД в ръцете му той изразява почит съм ПЕ ЗЕ ДЖЕД. Той декларира, че е в пряко отношение с останалите осем божества. Анха над ДЖЕД, символа на вечният живот показва, че единствено ДЕВЯТКАТА НА БОГОВЕТЕ е способна да осигури вечен живот.  В Мемфис / Меннефер / е развит в пълно проявление култа към ПТАХ. Именно там Птах се асоциира с ДЖЕД, като обърнем особено внимание на това как египтяните по онова време са наричали ПТАХ – БОЖЕСТВЕНИЯТ ДЖЕД. При този случай имаме ясно изразено желание за прехвърляне върху Птах на изключителни божествени функции, практически по този начин, свързвайки го с ДЖЕД те го въздигат до върховен Бог, което според мен е индикация за процеси които в последствие водят до идеята за монотеизъм. Само ще отбележим, че култа към Птах и сина му сокола СОКАР, в последствие се прехвърля върху ОЗИРИС и ХОР, като при Озирис имаме твърда линия в посока монотеизъм, която след векове се вгражда в основите на Християнството. Жзълът  ДЖЕД се е използвал при честванията на празниците на СОКАР провеждани последния месец от първия сезон на годината АХЕТ съвпадащ с разлива на Нил. Като времеви отрязък този празник се е припокривал с месеците декември януари. Именно тогава в последния ден на месеца НИСУ – фараона тържествено изнася жезъла ДЖЕД и тържествено провъзгласявал прераждането на СОКАР. Освен това същият жезъл се използвал при ритуала Хеб Сед празнуван при тридесетата година от управлението на НИСУ. Този ритуал има за цел магическо възобновяване на силите на НИСУ, зареждане на владетеля с нови сили. След този юбилей същият ритуал вече се извършвал на всеки три години,  като е съчетаван с редовния годишен ритуал по повдигането на стълба ДЖЕД.

image

В друг енциклопедичен справочник „Богове и символи в Древния Египет“ от Манфред Луркер откриваме освен сходни предположения с гореописаните и някои нови предполагаеми аспекти на тълкуването на ДЖЕД:

„Най вероятно е схващането, че първоначално ДЖЕД е бил стълб, на който стъпаловидно и в кръг са връзвали снопи. Стълбът е имал значение при селските земеделски ритуали. Той е бил знак за мощ, с която е трябвало да се опази силата на зърното. Извън това той се превръща в общ символ на дълговечност и като такъв навлиза в писмеността. В Мемфис още по времето на Старото царство има самостоятелни жреци на достопочтения ДЖЕД, дори главният Мемфиски бог Птах е бил наричан „достопочтен ДЖЕД“. Чрез равнопоставянето на Птах с бога на некрополите Сокар и на последния с Озирис в началото на Новото царство, някогашният фетиш се превръща в символ на Озирис. При това ДЖЕД е тълкуван като гръбнак на бога. При отъждествяването на починалия с Озирис, на дъната на ковчезите от Новото царство често има изрисуван ДЖЕД на мястото, където лежи гръбнакът на мъртвеца. Издигането на стълба символизира освен споменатото по-горе и победата на Озирис над неговия противник Сетх, който „положил ДЖЕД на страната му“. Чрез преливане на символиката на отвъдното, ДЖЕД накрая става смислово богато украшение на починал.

От тази извадка бихме откроили  още две нови предложения към групата на тълкувания относно ДЖЕД, а именно, гръбнак на Озирис и стълб, около който са струпвани в кръг снопи по време на жътва.

За да не ви отегчавам с дълги обяснения, накратко ще спомена още някои догадки, свързани с ДЖЕД. Фалос-асоциация, използвана при празненствата  „хеб сед“, интересен празник на опашката, отбелязван по случай тридесетата година на фараона и на всеки три следващи години от неговото царуване. Същият празник е променен при царуването на царица Хатшепсут. Животинската опашка в стари времена била нещо като част от атрибутите на Фараона.  По-късно  се заменя от ДЖЕД. Според мнението на някои изследователи това може да се свърже с възстановяването на мъжествените сили на Фараона. Друго от предположенията е, че когато ОЗИРИС е бил подведен да влезе в нарочно подготвен дървен кофчег и бил закован и хвърлен в Нил, ИЗИДА го намира и ДЖЕД символизирал именно сандъка, в който бил намерен. Подобна вариация е намирането му в дънер, от тогава ОЗИРИС се отъждествява с ДЖЕД. На други места се разказва, че Изида скрива Озирис от Сет в дънер-дърво от АКАЦИЯ преди да го възкреси, да му вдъхне живот. От тогава ДЖЕД се е свързвал с дърво на което са премахнати клоните.

Ето и една от модерните версии за ДЖЕД като електрически изолатор или трансформатор. Тази версия е изградена върху едно изображение от Дендера при храма на Хатор, на което се вижда ДЖЕД  да „подпира” нещо оприличено на крушка за осветление, в което се намира подобно на нагреваема жичка. Разбирам желанието на автора да разчупи "закостенялото" съзнание на научните среди, но да не забравяме, че все пак на изображението имаме ПРИСЪСТВИЕ НА ДЖЕД и ИЗИДА.

image

Тълкуването на фигуралната композиция като "електрическа сбирка" и ДЖЕД като изолатор е авангардно но така представени ни нещата могат да бъдат само и единствено  плод на болен мозък или човек търсещ евтина сензация. Нека и ние се опитаме да предположим по-вероятното случващо се на това за мен „СВЕТО ТАЙНСТВО” изображение. Важно е да отбележим, че на това място с тези изображения не се допускали дори простосмъртни жреци, а само много високо посветени в познанието жреци.  Както ще видим на долната стела, НИСУ - царят е изобразяван като змия. Стелата от Лувъра се нарича ДЖЕД, на  сцената от Дендера ДЖЕД е присъствие. Затова, аз ще си позволя да изляза от електрифицираните предложения за тълкуване на сцените и бих предложил кратка моя версия. 

ДЖЕД създава (сътворява със собствените си ръце змията) нещо. При тази сцена имаме сакрален творчески процес извършван чрез „ръцете” /по негова воля/ на ДЖЕД в пространство, с активното съдействие на ИЗИДА, която с вдигнати ръце и с лице към действието явно изпълнява активна роля и определен ритуал в момента. Знаем нейните магически способности, които явно в този акт са от ключово значение гарантирано от нейното присътвие. Вътре в „ограниченото” пространство имаме ЗМИЯ, която пряко свързваме с Царя Змей, само ТОЙ ДЖЕД приносителя на единната божествена същност БОГ в своята цялост, ПЕ ЗЕ ДЖЕД - образ съдържащ в себе си ДЕВЯТКАТА НА БОГОВЕТЕ може да създаде НИСУ -  фараона, Царя и единствено на НЕГО, и по НЕГОВА воля се случват нещата, единствено на НЕГО се  дължи управлението на царете на древен Египет. Той СЪЗДАВА Нису – фараонската, Царската кръвна линия продължена и съхранена до ден днешен. Той избира народа воден от Царската кръвна линия и неин приносител, от тук произтичат всички твърдения и с право относно БОГОИЗБРАНИЯ НАРОД описан в Библията и редица други писания.

Когато посетих Лувъра в Париж, се натъкнах на една възпоменателната стела. Същата беше на Третия НИСУ- фараон от Първа династия, наричан царя Змей /NISU JEDU/ – змия от Абидос. Самият цар бе изобразен като змия, може би кобра с вдигната глава, над която стои соколът Хор и под нея три колони с две врати. Тази стела се наричаше ДЖЕД - JED

image
Да не забравяме, че този важен хтоничен символ ЗМИЯТА присъства на челото на владетеля НИСУ – фараона и е наричан Уаджет /д/. Това съвсем не е приумица, а важно символично значение, което може да послужи като форма на доказателство на думите, че ДЖЕД твори, сътворява НИСУ - фараона - ЗМИЯТА, ЦАРЯТ ЗМЕЙ - ДЖЕДУ и всички царе на Египет. 

image

Да разгледаме една от основните тези в древноегипетската космогония която асоциира ДЖЕД с гръбнака на Озирис. Принципно това интерпретиране е малко по-близко като символизъм до истината, но за съжаление и то не съвпада с моите виждания. Няма как ДЖЕД да бъде отъждествяван с гръбнака на Озирис, какъвто и смисъл да се влага н него.

С две думи, сравнително късният ОЗИРИС е самият ДЖЕД. Лично аз бих разсъждавал на тази тема след прочита на глава 155 от „Книга на мъртвите.“ - Chapter 155 of the "Book of the Dead"                  

 ЗА ДА СЕ ЗАДЪРЖИ ЕДИН ЗЛАТЕН ДЖЕД

 Стани, ОЗИРИС

Сега гръбнак ти имаш,

О, БОГ със сърце замряло!

Заякнала и заздравена бе твоята шия.

Възкачи се ти на своя трон, о ОЗИРИС !

Ето, върху нозете ти вода очистваща изливам.

От злато ДЖЕД ти нося...

Бъди зарадван о, ОЗИРИС, когато гледаш образа магически!

РУБРИКА

 Тази глава ще бъде произнесена над  ДЖЕД от злато, вдълбан в смокиново дърво, престояло във вода на цветята „анкхам“. Да се постави споменатия ДЖЕД на шията на покойния в деня на погребението. Тогава той ще стане в подземния свят един посветен и съвършен дух. И в главния ден на годината той ще бъде подобен на духовете от свитата на ОЗИРИС, действително, непрекъснато и вечно.

Разсъждавайки върху тази глава от  свещената книга, стигам до определени изводи. Асоциирайки ДЖЕД с гръбнака на ОЗИРИС по принцип  и при изобразяването му в кофчега там, където е гръбнакът, е неправилно да се прави асоциация с гръбначния стълб. Това заключение се налага от пасажа „Сега гръбнак ти имаш“. Няма никаква нормална логика, която трябва да ни насочи към асоциация ДЖЕД  гръбнак,  действие което е свършено и оповестено категорично наличието на гръбнак, простичко и категорично казано ОЗИРИС си има гръбнак, когато в последствие става дума за ДЖЕД. Забележете, че изричащия думите присъстващ пред Озирис казва „От злато ДЖЕД ти нося”, което е функция на пренасяне на ДЖЕД от съвсем различно място от мястото на действието при глава 155. Не знам на кой египтолог въобще му е хрумнало да отъждестви гръбнака на ОЗИРИС с ДОСТОПОЧТЕННИЯТ ДЖЕД,  след като само елементарният прочит на тази глава изключва всякаква такава възможност. Но логическите ръзсъждения върху нея могат да ни доведат до много интересни изводи в посока на нашето изследване.

            Въпросът с гръбнака е приключен, когато по-надолу се казва:„Заякнала и заздравена бе твоята шия“ и в своята цялост и възможности ОЗИРИС е приканен да се възкачи на своя трон. Способността му да се възкачи сам на своя трон предпоставя редица действия по отношение на неговата цялост, сила, прераждане и други подобни действия да са приключили, за да му осигурят способностите за извършване на това действие.

След като се възкачва на трона, спрямо ОЗИРИС се извършва едно интересно и многозначително действие, „Ето, върху нозете ти вода очистваща изливам“. Въпросите, които можем да повдигнем на това място, са дали не го подготвят за нещо специално? Дали не го подготвят може би за среща с нещо по-висше от него? (само отбелязвам, че при мюсюлманите е чест и задължение измиването на краката преди срещата с Бога в джамията, при християните на Великден Папата лично мие краката на своите подчинени). Защо чрез водата ГО очистват? Едва ли акта на измиването на краката е действие без смисъл и връзка с всичко описано в тази глава и най важното пречистването на ОЗИРИС се извършва във връзка с последващото действие от тази 155 глава. Явно при последвалата "среща" ТОЙ самият ОЗИРИС е длъжен да се яви пречистен. Това е едно конкретно ритуално и според мен задължително действие, защото водата е ОЧИСТВАЩА. Всички неща случващи се  до тук са организирани и имат определен смислов порядък, свързан с конкретни действия спрямо ОЗИРИС, до един определен момент. Тогава се извършва действие което е свързано с ОЗИРИС, но само като акт на поднасяне
        ПРОДЪЛЖЕНИЕТО В СЛЕДВАЩОТО ПИСМО -




Гласувай:
3
0


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене

Архив
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930